Сърп

Сърп

Глинен шумерски сърп

Сърп се нарича ръчно земеделско сечиво с къса дървена дръжка и извито острие наподобяващо формата на буквата „С“. Използва се за жънене на житни и зърнени бобови култури. Сърпът е със заострена режеща вътрешната страна. Формата му благоприятства едновременното отрязване на стъблата и събирането им в ръкойка. Пригоден е за хващане от дясна ръка, но съществуват и такива, които могат да се ползват и за лява ръка. По форма на режещата част и начина на ползване сърпът е близък до косата, въпреки че съществуват разлики в употребата и начина на хващане (с две ръце) на дръжката.

История

Сърпът е известен от дълбока древност. Той е възникнал успоредно с развитието на земеделието и последвалата нужда от събиране на реколтата. Първите уреди са се различавали доста от днес познатите ни. Въпреки това основната му форма е запазена и до наши дни. Сведения за използване на сърпа у нас има от епохата на неолита. Древните ни предци са използвали рогове от животни. Във вътрешната им извивка са добавяли кремък, който изпълнявал ролята за отрязване. В Древен Египет пък са използвали пригоден заострен кремък, а в Шумер предшественика на сърпа представлявал уред наподобяващ по форма на бумеранг изготвен от печена глина.

Митология и народни обичаи

В древната митология и ритуални традиции сърпът изпълнява роля като символ на плодородието и благоденствието.

• В Древна Гърция:
  • Богинята Деметра е изобразявана със сърп.
  • Кронос кастрирал със сърп баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове.
• В България:
  • В някой райони на страната акушерката прерязвала със сърп пъпната връв на новороденото.
  • Сърпът е съставна част от облеклото на кукерите.

Символ

В комунистическата символика изобразения сърп в едно с чука е олицетворение на селския работник. Изображението на скрепените сърп и чук е било поставено дори и на флага на СССР.

Вижте също

• Сърп и чук
• Коса

Бележки

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.