Кибернетика: Разлика между версии
м fixing masked redirect |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Кибернетиката''' е сравнителна [[наука]], изучаваща [[система|системите]] за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в [[биология]]та — [[наука]], изучаваща функционирането на [[нерв]]ните връзки в живите същества). |
'''Кибернетиката''' е сравнителна [[наука]], изучаваща [[система|системите]] за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в [[биология]]та — [[наука]], изучаваща функционирането на [[нерв]]ните връзки в живите същества). |
||
Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни. |
Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например [[киберпънк]], [[кибер-настаняване]] и др.). |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Математикът [[Норберт Винер]] от [[Съединени американски щати|САЩ]] през [[1948]] г. с книгата си "Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на думата "кибернетика". |
Математикът [[Норберт Винер]] от [[Съединени американски щати|САЩ]] през [[1948]] г. с книгата си "Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на думата "кибернетика". |
||
== Слуховият анализатор като информационен вход в |
== Слуховият анализатор като информационен вход в кибернетиката == |
||
Човек получава информация от околната среда чрез |
Човек получава информация от околната среда чрез сетивните си системи, познати като информационни входове. Един от най-интересните информационни входове е слуховият анализатор. Теоретично човек може да различава до 120 тона, т.е. 120 звука с различна честота. |
||
[[Категория:Кибернетика| ]] |
[[Категория:Кибернетика| ]] |
Версия от 15:32, 4 януари 2010
Кибернетиката е сравнителна наука, изучаваща системите за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в биологията — наука, изучаваща функционирането на нервните връзки в живите същества).
Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибер-настаняване и др.).
История
Ако не вземаме предвид някои далечно свързани проекти и изделия, като различните часовници и играчки през 17 и 18 век или шахматната машина на Торрес Кеведо, за начало на кибернетиката могат да бъдат считани откритията на руския учен Иван Павлов върху принципите на условния рефлекс при животните и работите на Джон фон Нойман върху теорията на игрите и на автоматичната обработка от 1944 г.
Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си "Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на думата "кибернетика".
Слуховият анализатор като информационен вход в кибернетиката
Човек получава информация от околната среда чрез сетивните си системи, познати като информационни входове. Един от най-интересните информационни входове е слуховият анализатор. Теоретично човек може да различава до 120 тона, т.е. 120 звука с различна честота.