Версия от 18:08, 9 януари 2010

Константин (Кочо) Иванов Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик.

Биография

Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.

Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години отговаря за здравеопазването в Мариово.

Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг

„

С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на Екзархията е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...

“

Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-директор на Битолска област.

„

Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...

“

След налагането на властта на Титова Югославия д-р Константин Робев е арестуван. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му (ок. 1953 година) работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.

Фамилия

Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р Константин Ангелов Робев (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Руменова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).

Източници

**Константин Ив. Робев**
	Константин Ив. Робев
български лекар и общественик
Роден	1897 Битоля, днес Република Македония
Починал	1986 ?
Учил във	Виенски университет

Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, 2003, с. 101-212.
Бојаџиевски, Петар и Рената Бојаџиевска - Цветковска. Здравството во Битола.1944-2004. Битола, 2006, с. 197.

Портал „Македония“

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 ==Биография==
-Роден в известната възрожденеска фамилия [[Робеви]], той завършва българско основно и средно образовение.Заминава да следва в [[Австрия]] и завършва медицина във [[Виенски университет| Виенския университет]] през [[1925]] година.
+Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в [[Австрия]] и заедно със своя близък състудент [[Константин Чилов]] завършва медицина  във [[Виенски университет| Виенския университет]] през [[1925]] година.
 Завръща се в родната [[Битоля]] и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години отговаря за здравеопазването в [[Мариово]].
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 {{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}}
 След налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван. Осъден е през май [[1945]] г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]].  След освобождаването му (ок. [[1953]] година) работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]].
 == Фамилия ==