Маркови кладенци: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село [[Първомай (село)|Първомай]], от където до южното му подножие води асфалтов път. От село [[Долна Рибница]] започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха. |
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село [[Първомай (село)|Първомай]], от където до южното му подножие води асфалтов път. От село [[Долна Рибница]] започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха. |
||
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с народния епос за [[Крали Марко]]. |
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с [[Епос за Крали Марко|народния епос]] за [[Крали Марко]]. |
||
Версия от 13:32, 20 юли 2010
Маркови кладенци | |
Местоположение в Благоевград | |
Общи данни | |
---|---|
Надм. височина | 1523 метра m |
Маркови кладенци (1523 м) е връх в българската част на планината Огражден. Издига се на главното планинско било, югоизточно от връх Билска чука. На югозапад от него се отделя ридът Равнако, а на североизток - ридът Яковска планина. Върхът е заоблен с полегати склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са кафяви горски и планинско-ливадни. Билото е голо, обрасло с тревна растителност. Склоновете му са обрасли със букови гори (предимно от север), а на места са залесени с бял бор. От върхът се открива панорамна гледка във всички посоки.
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село Първомай, от където до южното му подножие води асфалтов път. От село Долна Рибница започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха.
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с народния епос за Крали Марко.
Източници
- Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.549.