Любомир Левчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ru:Левчев, Любомир Спиридонов |
м во 2010 |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
* Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986); |
* Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986); |
||
* Голяма награда на института „Александър Пушкин“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%90._%D0%A1._%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0]Държавен институт за руския език „Александър Пушкин“</ref> и [[Сорбона]]та (1989); |
* Голяма награда на института „Александър Пушкин“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%90._%D0%A1._%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0]Държавен институт за руския език „Александър Пушкин“</ref> и [[Сорбона]]та (1989); |
||
* Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993) |
* Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993); |
||
* "Златен венец" на [[Стружки вечери на поезията|Стружките вечери на поезията]] (2010)<ref>{{cite news|url=http://utrinski.com.mk/?ItemID=B95B0311D450CD46ABDE3BC8A4A75FD8|title=Струга уште еднаш ќе ја празнува поезијата|last=Попвска|first=Невена|date=19 август 2010|language=македонски|accessdate=2010-08-19}}</ref> |
|||
===В България=== |
===В България=== |
Версия от 06:51, 19 август 2010
Любомир Левчев | |
Роден | 27 април 1935 |
---|---|
Уебсайт |
Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Биография
Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.
Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на два романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.
Работи в Радио София и вестник Литературен фронт. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“.
Награди
Международни
- Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985);
- Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);
- Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);
- Голяма награда на института „Александър Пушкин“[1] и Сорбоната (1989);
- Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993);
- "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010)[2]
В България
- По повод неговата 70-та годишнина през 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина - първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.
- През 2008 получава наградата Христо Г. Данов за цялостно творчество.[3]
Произведения
|
|