Любомир Левчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Raso mk (беседа | приноси)
м во 2010
Ред 43: Ред 43:
* Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);
* Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);
* Голяма награда на института „Александър Пушкин“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%90._%D0%A1._%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0]Държавен институт за руския език „Александър Пушкин“</ref> и [[Сорбона]]та (1989);
* Голяма награда на института „Александър Пушкин“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%90._%D0%A1._%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0]Държавен институт за руския език „Александър Пушкин“</ref> и [[Сорбона]]та (1989);
* Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993).
* Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993);
* "Златен венец" на [[Стружки вечери на поезията|Стружките вечери на поезията]] (2010)<ref>{{cite news|url=http://utrinski.com.mk/?ItemID=B95B0311D450CD46ABDE3BC8A4A75FD8|title=Струга уште еднаш ќе ја празнува поезијата|last=Попвска|first=Невена|date=19 август 2010|language=македонски|accessdate=2010-08-19}}</ref>


===В България===
===В България===

Версия от 06:51, 19 август 2010

Любомир Левчев
Роден27 април 1935
Уебсайт

Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Биография

Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на два романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.

Работи в Радио София и вестник Литературен фронт. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“.

Награди

Международни

  • Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985);
  • Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);
  • Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);
  • Голяма награда на института „Александър Пушкин“[1] и Сорбоната (1989);
  • Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993);
  • "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010)[2]

В България

  • По повод неговата 70-та годишнина през 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина - първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.
  • През 2008 получава наградата Христо Г. Данов за цялостно творчество.[3]

Произведения

  • „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957)
  • „Завинаги. Стихотворения“ (1960)
  • „Позиция. Стихотворения“ (1962)
  • „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964)
  • „Пристрастия. Стихотворения“ (1966)
  • „Обсерватория. Стихотворения“ (1967)
  • „Рецитал. Стихотворения“ (1968)
  • „Стрелбище. Стихотворения“ (1971, 1974)
  • „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973, 1975)
  • „Звездопът. Поеми“ (1973)
  • „Свобода. Стихове“ (1974)
  • „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975)
  • „Изход. Стихове“ (1976)
  • „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976, 1978)
  • „Откъс. Стихове“ (1980)
  • „Заклинания. Стихотворения“ (1981)
  • „Лък. Стихотворения“ (1983)
  • „Самосъд'83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983)
  • „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984)
  • „Бавен марш и други стихотворения“ (1984)
  • „Поетическото изкуство“ (1986)
  • „Метроном. Стихове“ (1986)
  • „Убий българина. Роман“ (1988)
  • „Седмата смърт. Стихове“ (1989)
  • „Отвъд. Стихотворения“ (1994)
  • „Небесен срив. Стихотворения“ (1996)
  • „Пръстен от пръст“ (1999)
  • „Ти си следващият“ - роман (2001)
  • „Селена“ (2001)
  • „Вечерен акт“ (2003)
  • „Пепел от светлина“ (2005)
  • „Окончания“ (2006)
  • „Кон със зелени крила“ (2009)
  • „Капризната игра на времената“ (2010)

Източници

  1. [1]Държавен институт за руския език „Александър Пушкин“
  2. Попвска, Невена. Струга уште еднаш ќе ја празнува поезијата // 19 август 2010. Посетен на 2010-08-19.
  3. Нетинфо

Външни препратки

Открийте още информация за Любомир Левчев в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)