Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Кипров е роден на 1 март 1881 година в [[Свиленград]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в родния си град. Става агитатор и организатор в [[Беломорска Тракия]]. В 1899 година основава първите революционни комитети в [[Смолян|Ахъчелебийско]] и [[Ксанти]]йско.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.</ref> Заедно с [[Димитър Кощанов]] участва в копаенето на тунел под Отоман банк в [[Цариград]] през 1900 година, но планът е разкрит. |
Кипров е роден на 1 март 1881 година в [[Свиленград]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в родния си град. Става агитатор и организатор в [[Беломорска Тракия]]. В 1899 година основава първите революционни комитети в [[Смолян|Ахъчелебийско]] и [[Ксанти]]йско.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.</ref> Заедно с [[Димитър Кощанов]] участва в копаенето на тунел под Отоман банк в [[Цариград]] през 1900 година, но планът е разкрит. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа с нея в Мустафапашанско<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.</ref>. По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в [[Любимец|Хебибчево]], като според [[Христо Караманджуков]]: |
||
{{цитат|...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}} |
{{цитат|...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}} |
||
Версия от 08:42, 15 декември 2010
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Кипров.
| Александър Кипров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
Свиленград, днес България |
|---|---|
| Починал | |
Александър Димитров Кипров е български журналист, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Кипров е роден на 1 март 1881 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Учи в родния си град. Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети в Ахъчелебийско и Ксантийско.[1] Заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа с нея в Мустафапашанско[2]. По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в Хебибчево, като според Христо Караманджуков:
| „ | ...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.[3] | “ |
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от Янаки Гочев.[4] В 1902 година Кипров взема участие в Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и в същата година води чета в Свиленградско, в която четник е и бъдещият воденски войвода Кара Ташо.[5] Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – Одрин в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
От 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“.
По-късно се присъединява към Прогресивно-либералната партия, през 1911-1913 е народен представител.[6]
Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.[7]
Бележки
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
- ↑ Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.
