Тале Горанов: Разлика между версии

Тале Горанов
	Тале Горанов
български революционер
Роден	? Прилеп, днес Република Македония
Починал	март 1902 ?

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:51, 15 декември 2010

Тале Горанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско.

На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов^[1]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.

На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински^[2]. Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.^[3]^[4]

Външни препратки

д-р Душко Константинов, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ
Илинденското востание и Охрид

Бележки

↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.
↑ Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
↑ Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)

Портал „Македония“

[1] Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.

[2] Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.

[4] Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | починал-място=?
 }}
+'''Тале Горанов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
+==Биография==
-'''Тале Горанов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на македонското освободително движение.
+Тале Горанов е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и става четник при войводата [[Марко Лерински]]. През пролетта на [[1901]] е изпратен за войвода в [[Костур (ном)|Костурско]].
+На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в [[Охридско|Охридско]], в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество [[Деян Димитров]], [[Милош Богданов]] и [[Миладин Голов]]<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.</ref>. Към четата се присъединяват [[Яким Алулов]], [[Тасе Христов]], [[Ставре Гогов]].
-Горанов има основно образование и по професия е бояджия. Влиза в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ТМОРО]] и става четник при войводата [[Марко Лерински]]. През пролетта на [[1901]] е изпратен за войвода в [[Костур (ном)|Костурско]].
+На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>.
-На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира  Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационна чета в [[Охридско|Охридско]]. Към четата се присъединяват [[Яким Алулов]], [[Тасе Христов]], [[Ставре Гогов]].
-На 27.11.1901 г. го сменят като войвода на четата с [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>.
 Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода [[Методи Патчев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.</ref><ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)]</ref>