Пиер дьо Ронсар

Пиер дьо Ронсар Pierre de Ronsard
френски поет
Роден	11 септември 1524 Ла Поасониер, Франция
Починал	27 декември 1585 Сен Ком, Франция
Религия	Католическа църква
Учил в	Парижки университет
Активен период	от 1547 г.
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Пиер дьо Ронсар в Общомедия

Пиер дьо Ронсар (на френски Pierre de Ronsard) е френски поет и член на Плеядата, наричан от своите съвременници принцът на поетите.

Според някои сведения семейството му се преселва от България във Франция през първата половина на 14 век. Бодуен дьо Ронсар (или дьо Росар) основава френския клон на фамилията и печели известност в началните етапи на Стогодишната война. Бащата на поета се нарича Лоис, а майка му, Жан дьо Шодрие, е от семейство, не само благородно, но и с добри връзки. Пиер е най-малкият син. Баща му е maître d'hôtel du roi на Франсоа I.

Бъдещият принц на поетите се учи у дома в продължение на няколко години, а на деветгодишна възраст е изпратен в Наварския колеж в Париж. Твърди се^{[кой го твърди?]}, че суровия живот в средновековното училище не му допада. Скоро той е назначен за паж, първо на най-големия син на краля, Франсоа, а след това на неговия брат, херцогът на Орлеан. Когато Мадлен Френска е омъжена за шотландския крал Джеймс V, Ронсар е преместен на негова служба и прекарва три години във Великобритания. Краят на този период той изглежда прекарва в Англия, въпреки че, строго казано, той няма работа там. След завлъщането си във Франция през 1540 той отново е взет на служба при херцога на Орлеан.

На тази служба той има нови възможности да пътува, изпратен е във Фландрия и отново в Шотландия. След известно време той получава по-важно назначение като секретар на Лазар дьо Баиф. Дьо Баиф е баща на Антоан дьо Баиф, бъдещ колега на Ронсар в Плеядата и негов спътник при това пътуване. След това той е включен в свитата на кардинал дю Беле-Ланже. От този период датира неговият митичен спор с Франсоа Рабле.

Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота, която никой лекар не успява да излекува, и той решава да се посвети на науката. За тази цел той избира колежа Кокре, чийто директор е Жан Дора, който по-късно става известен като „тъмната звезда“ на Плеядата, заради своето мълчание на френски. Двамата вече се познават, тъй като Дора е бил учител в дома на семейство дьо Баиф. Антоан дьо Баиф, ученик на Дора, се присъединява към Ронсар, последван от Реми Бело. Жоашен дю Беле, вторият сред седемте, идва малко по-късно. В колежа учи още Мюретюс, известен учен, оказал чрез латинските си пиеси силно влияние при създаването на френската трагедия.

Обучението на Ронсар отнема седем години. Първият манифест на новото литературно движение, което прилага към простонародния език принципите на критичност и ерудиция, почерпени от класиците, идва не от Ронсар, а от дю Беле. Неговата Защита и демонстрация на френския език (Defense et illustration de la langue française) се появява през 1549 и това може да се счита за поява на Плеядата (или Бригадата, както се нарича в началото). Тя се състои, както показва името, от седем писатели, чиито имена понякога се изброяват в различен ред, макар че според класическия канон са Ронсар, дю Беле, Баиф, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел и Дора. Малко след това идват и работите на самия Ронсар. Няколко малки стихотворения, един епиталамий за Антоан дьо Бурбон и Жана Наварска (1550), Химн за Франция (Hymne de la France; 1549), Ода за мира (Ode a la Paix) предшестват публикуването през 1550 на четирите първи книги на Оди от Пиер дьо Ронсар.

През 1552 следва публикуването на Amours de Cassandre и на петата книга на Оди. Тези книги предизвикват ожесточени литературни спорове. Маро е мъртъв, но оставя многобройни последователи, които виждат в по-стриктната литературна критика на Плеядата, в явното ѝ презрение към простонародните и средновековни форми, в настойчивия ѝ съвет френската поезия да „следва древните“, обида към автора на Adolescence Clementine и неговите ученици.

Популярността на Ронсар още приживе е огромна и успехът му остава неизменен. Той публикува своите Химни, посветени на Маргарита Савойска, през 1555, заключението на Amours, адресирано към друга героиня, през 1556, и накрая, през 1560, Пълни съчинения (Œuvres completes) по покана на Мария Стюарт, съпруга на Франсоа II, както и Elegies, mascarades et bergeries през 1565. През същата година издава и Abrege de l'art poetique francais.

Честите смени на монарха не се отразяват върху Ронсар. Шарл IX, който скоро наследява брат си, е още по-благоразположен към него. Той му отделя стаи в двореца, дарява му различни абатства и приорати и го разглежда като свой учител в поезията. Това покровителство има и своята неприятна страна. То предизвиква силна ненавист към Ронсар от страна на хугенотите, които пишат непрекъснати пасквили срещу него, като го представят като либертин и атеист и показват последователя му дю Бартас като негов съперник.