Никола Юруков: Разлика между версии
м Grammar: 1; |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Никола Юруков е роден в 1880 година в [[костурско]]то село [[Лабаница]]. Гимназиалното си образование получава в [[Пловдив]]. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във [[Виена]]. Съучередител е на архитектурното бюро „[[Георги Фингов|Фингов]]-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. |
Никола Юруков е роден в 1880 година в [[костурско]]то село [[Лабаница]]. Гимназиалното си образование получава в [[Пловдив]]. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във [[Виена]]. Съучередител е на архитектурното бюро „[[Георги Фингов|Фингов]]-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. |
||
Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година подписва Меморандума до Великите сили, в който се настоява за пръсъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към България. След [[Първа световна война|Първата световна война]] Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на ''Временната комисия на македонската емиграция'', прераснала в [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и противопоставяща се на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. |
Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година подписва Меморандума до Великите сили, в който се настоява за пръсъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към България. След [[Първа световна война|Първата световна война]] Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на ''Временната комисия на македонската емиграция'', прераснала в [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и противопоставяща се на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107.</ref>. |
||
Юруков развива дейност за създаване на независима Македония като част от бъдещата [[Балканска федерация]] на V конгрес на дружествата на ОН в 1921 в Женева и на Международната конференция на лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон. |
Юруков развива дейност за създаване на независима Македония като част от бъдещата [[Балканска федерация]] на V конгрес на дружествата на ОН в 1921 в Женева и на Международната конференция на лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон. |
||
Версия от 08:50, 11 август 2011
| Никола Юруков | |
| български архитект и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Юруков |
Никола Юруков е български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Македонската федеративна организация.
Биография
Никола Юруков е роден в 1880 година в костурското село Лабаница. Гимназиалното си образование получава в Пловдив. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. Съучередител е на архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив.
Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година подписва Меморандума до Великите сили, в който се настоява за пръсъединяване на Македония към България. След Първата световна война Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на Временната комисия на македонската емиграция, прераснала в Македонската федеративна организация и противопоставяща се на ВМРО[1].
Юруков развива дейност за създаване на независима Македония като част от бъдещата Балканска федерация на V конгрес на дружествата на ОН в 1921 в Женева и на Международната конференция на лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон.
Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година.[2]
Проекти
- Софийска търговско-индустриална камара, днес централно управление на СИБАНК, в София, ул. „Славянска“ №2 (1912; съвместно с Георги Фингов и Димо Ничев)
- Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (1914; съвместно с Георги Фингов и Димо Ничев)
Източници
- Енциклопедия България, Академично издателстно Проф. „Марин Дринов“, София, 1996.
- Г. Коцев, Л. Стоилова и др.: Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)
