Стойко Стойков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC& |
Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българскиият език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 11:23, 18 август 2011
Проф. Стойко Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.
Биография
Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
Диалектология
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981).
Фонетика
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966).
Лексикология
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Бележки
- ↑ а б Василка Радева, Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност в „Българскиият език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7]
- ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.
Допълнителна литература
- Петър Динеков, Максим Младенов, Очерк за Стойко Стойков, 1993
Външни препратки
Библиография
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него: