Балкарци

Балкарци, Балкари таулу, малкъар
Общ брой	около 120 000
По места	Русия: 108 426 (2002) Кабардино-Балкария: 104 951 (2002) Казахстан: 3 000 Киргизстан: 2 100 Украйна: 206 (2001)
Език	руски, карачаево-балкарски
Религия	ислям, православие
Сродни групи	други тюркски народи
Балкарци, Балкари таулу, малкъар в Общомедия

Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: таулу „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.

В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.

История

Съвременните балкарци се формират като народ на територията на Централен Кавказ в резултат на необичайно сложен и продължителен процес на смесване и поетапно историческо развитие на три основополагащи етнически компонента:

• прабългари (V-VII в.), ядрото на народността, кумани и други кипчакски тюркски племена (XI—XIV в.);
• алани-аси, които са с арийски произход(II—I в. пр. Хр. — XIII в. сл. Хр.);
• наследници на древното автохтонно кавказко население от медно-каменната, бронзовата и желязната епоха в периода от IV до I хилядолетие пр. Хр. (особено племената от кобанската култура XII—IV в. пр. Хр.).

Смесеният характер на етногенезата на балкарците се проявява в разнообразието на традиционно свързаните с тях етнически наименования и в особеностите на материалната и духовната им культура. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните — сауары „планинци“, кабардинците — къушхьэ „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними.
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право "адет" и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпрек и че във Втората световна война Кабардино-Балкаря сформира 115та Кабардино-Балкарска кавалерийская дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград в 1944 Балкарците, както и бесарабските българи, стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаброционизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завъръщат в родината си, Кабардино-Балкарската АССР е въстановена.

Външни връзки

• | Хоро на кавказките Българи
• |Българи в Русkи Северен Кавказ