Света Богородица Памакаристос: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Църквата е строена по времето на [[Андроник II Палеолог]]. В периода 1456 - 1587 г. е седалище на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. |
Църквата е строена по времето на [[Андроник II Палеолог]]. В периода 1456 - 1587 г. е седалище на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. |
||
Около 1591 г. е превърната в [[джамия]]. Сега е музей в района на Фатих, в стария град Константинопол. |
Около 1591 г. е превърната в [[джамия]]. Сега е музей в района на Фатих, в стария град [[Константинопол]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Според някои изследователи, църквата е построена през 11 или 12 век. Също така, много историци смятат, че тя е построена по времето на византийския император Михаил VII Дука (1071-1078). Според други това се е случило по времето на династията на Комнините<ref>Mathews (1976), p. 346</ref>. Швейцарският учен Ърнест Мемвери смята, че първата сграда е била започната още от 8 век <ref>Mamboury, (1933)</ref>. |
Според някои изследователи, църквата е построена през 11 или 12 век. Също така, много историци смятат, че тя е построена по времето на византийския император [[Михаил VII Дука]] (1071-1078). Според други това се е случило по времето на династията на Комнините<ref>Mathews (1976), p. 346</ref>. Швейцарският учен Ърнест Мемвери смята, че първата сграда е била започната още от 8 век <ref>Mamboury, (1933)</ref>. |
||
[[Параклис]]а намиращ се в южната част на църквата е построена по времето на [[Палеолози]]те, като църквата е била посветена на Христос Логос. |
|||
След падането на Константинопол, седалището на Вселенската патриаршия се прехвърля в тази църква, след като църквата на светите Апостоли била разрушена. Като седалище на Вселенския патриарх църквата останала до 1587 г., когато е била превърната в джамия по времето на |
След падането на Константинопол, седалището на Вселенската патриаршия се прехвърля в тази църква, след като [[Свети Апостоли (Константинопол)|църквата на светите Апостоли]] била разрушена. Като седалище на [[Вселенски патриарх|Вселенския патриарх]] църквата останала до 1587 г., когато е била превърната в джамия по времето на [[Мурад III]], по повод завладяването на [[Грузия]] и [[Азербайджан]]. |
||
Комплексът е бил изоставен след края на Османската империя. През 1949 г. е възстановен и превърнат в музей <ref>Entrance tickets, which up to some months ago had to be bought at Haghia Sophia, are now for sale at the parekklesion</ref>. |
Комплексът е бил изоставен след края на [[Османската империя]]. През 1949 г. е възстановен и превърнат в музей <ref>Entrance tickets, which up to some months ago had to be bought at Haghia Sophia, are now for sale at the parekklesion</ref>. |
||
== Препратки == |
== Препратки == |
||
Версия от 21:27, 24 ноември 2011
„Света Богородица Памакаристос“ (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-tr) е византийска църква, превърната по-късно в джамия. Днес е музей в Истанбул, Турция.
Църквата е строена по времето на Андроник II Палеолог. В периода 1456 - 1587 г. е седалище на Цариградската патриаршия.
Около 1591 г. е превърната в джамия. Сега е музей в района на Фатих, в стария град Константинопол.
История
Според някои изследователи, църквата е построена през 11 или 12 век. Също така, много историци смятат, че тя е построена по времето на византийския император Михаил VII Дука (1071-1078). Според други това се е случило по времето на династията на Комнините[1]. Швейцарският учен Ърнест Мемвери смята, че първата сграда е била започната още от 8 век [2].
Параклиса намиращ се в южната част на църквата е построена по времето на Палеолозите, като църквата е била посветена на Христос Логос.
След падането на Константинопол, седалището на Вселенската патриаршия се прехвърля в тази църква, след като църквата на светите Апостоли била разрушена. Като седалище на Вселенския патриарх църквата останала до 1587 г., когато е била превърната в джамия по времето на Мурад III, по повод завладяването на Грузия и Азербайджан.
Комплексът е бил изоставен след края на Османската империя. През 1949 г. е възстановен и превърнат в музей [3].