Художествено произведение

Художественo произведениe (понякога наричано и с пълното си име Художествено произведение на изкуството) е повествователно или информативно произведение на изкуството, което описва, частично или изцяло, обекти или събития, които не са действителни, а въображаеми, измислени от автора. Такива са произведенията на художествената литература, както и голяма част от тези на театъра и киното. Художествените произведения се различават от документалните, като биографиите или историческите текстове, които се занимават с реални (или поне приемани за реални) събития, описания и наблюдения.

Художествена литература

Художествената литература е дял на литературата, вид изкуство, чиято основна тема са въображаеми, измислени обекти и събития и чието единствено средство са думите и конструкциите на езика. Сред най-разпространените жанрове на художествената литература са поезията и прозата - романите, приказките, разказите. Художествената литература се различава от научнопопулярната и научната литература с някои често използвани литературни похвати. Например, олицетворението приписва човешки качества на животни, растения и предмети. Други характерни похвати са метафората и хиперболата.

Проза

Прозата е такъв литературен текст, в който отделният, независим от речта ритъм на езика не се намесва в езиковата тъкан и не влияе на съдържанието. Известни са обаче известен брой ограничаващи ефекти: някои автори умишлено придават на произведенията си елементи на стихотворение или фрагменти от рима в романа. Все още има спорове за точната граница между проза и поезия. Все пак се счита, че при прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други подобни творчески похвати. Прозата се използва в приказки, разкази и енциклопедии, а също и белетристиката.

Романът е най-популярната форма на съвременната проза, която обхваща един значителен период от време от живота на един или повече персонажи и описва този период в достатъчно подробности. В Европа, ранните романи не са считани за сериозна литература, създаването им изглежда съвсем не трудно. По-късно обаче става ясно, че може да осигури естетическо удоволствие, без участието на поетични техники. В допълнение, липсата на строгата рамка на поезията позволява на авторите да се съсредоточат върху по-дълбокото съдържание на работата и да работят по-добре с детайлите. Тази свобода също позволява на авторите да експериментират с различни стилове.

Поезия

Поезията е форма на литературно изкуство, литературно произведение, което има ритмична структура, непроизтичаща от естествения ритъм на езика. Стихотворенията имат естетична и емоционална функция, а в някои отношения и стимулират интелектуални качества в допълнение към чисто познавателното му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни стихотворения, или в съчетание с други изкуства, както в поетичната драма, песните или поезията в проза.

В поезията често се използват форми и конвенции за придаване на различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като асонанс, алитерация, ономатопея и ритъм служат за постигане на музикален или заклинателен ефект. Използването на двусмислици, символизъм, ирония и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин метафората, сравнението и метонимията създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.