Дико Джелебов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:


==Биография==
==Биография==
[[Файл:Diko Dzhelebov2.JPG|дясно|мини|250п|Джелебов в четническа униформа.]]
[[Файл:Diko Dzhelebov2.JPG|ляво|мини|250п|Джелебов в четническа униформа.]]
Роден е в [[Малко Търново]]. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на [[Жеко Джелебов]]. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] в [[Бургас]].
Роден е в [[Малко Търново]]. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на [[Жеко Джелебов]]. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] в [[Бургас]].



Версия от 19:27, 22 януари 2012

Дико Джелебов
български революционер

Роден
Починал
Дико Джелебов в Общомедия

Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Джелебов в четническа униформа.

Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.

Напуска военната служа и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.

По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1][2]

Бележки

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
  2. Тракийско дружество „Антим Първи“.