Артилерия

Част от серията статии за
Война
Военна история
Праистория Античност Средновековие Ранно модерно Индустриална епоха Съвремие Четвърто поколение войни
Военни действия според място
По въздух Наземни По вода Информационни В космоса
Оръжия
Бронирани Артилерийски Биологични Кавалерия Химически Кибер Пехота Ядрени Психологически Неконвенционални
Тактика
Въздушни маневри Маневри Битка Кавалерийска тактика Атака Прикритие Контраатака Контрабунтове Отбранителна военна позиция Партизанска война Боен дух Обсада Тактически цели Позиционна война Окопна война Тотална война
Типове операции
Светкавична война Маневрена война
Стратегия
Икономическа Пълномащабна стратегия Война до изтощение Операция
Организация
Формации Звания Части
Логистика
Оборудване Снабдяване Снабдителна организация
Допълнителни теми
Асиметрична война Студена война Наемници Военна кампания Мрежовоцентрична война Операционни изследвания Принципи на воденето на война Опосредствана война Религиозна война Кибервойна Театър Военно престъпление Военни романи
Списъци
Битки Водачи Операции Обсади Теоретици Войни Военни престъпления Оръжия Писатели

Артилерията е род войски от състава на Сухопътните войски, притежаващ голяма огнева сила, значителна далекобойност и маневреност. Предназначена е за унищожаване и подавяне на живата сила и бойната техника на противника.

История

Още в древността са се използвали различни видове стенобойни машини - катапулт, требушет и др. Първата документирана употреба на барутна артилерия е по времето на династията Сон в Китай през 12 век, когато са използвали бамбукови оръдия. По-късно, в края на 13-и или началото на 14-и век бамбуковите оръдия са заменени с бронзови. По времето на династията Мин (1368-1644) са създадени първите артилерийски батальони и ролята на артилерията нараства неимоверно. Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им, и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа. В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия (бомбарди, аркебузи, мускети и др.) са използвани главно срещу живата сила. Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от ордите на Мехмед II Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г. Оттогава до началото на 20-и век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, а в наши дни - от ракетните войски с тактическо предназначение и реактивните системи за залпов огън.

Използване и тактика

Непосредствено преди и по времето на Първата световна война, когато масово започват да се използват силно укрепени отбранителни линии (т.нар. позиционна и окопна война) бързо нараства и ролята на артилерията. Особено силно това важи за големите, тежки далекобойни оръдия и гаубици, както в сухопътните армии, така и във флота. По време на Руско-японската война от 1904-1905 г. главните битки (при Порт Артур и Цушимското сражение) са спечелени от японците благодарение на по-тежките им и по-далекобойни оръдия, които нанасят катастрофални загуби на руския флот. Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на Балканската война 1912-1913 г. Неуспешната атака на Чаталджанската укрепена позиция от българската армия през ноември-декември 1912 г. се дължи до голяма степен на слабата пробивна мощ на полевата артилерия (75 мм гаубици на Круп), както и на равномерната стрелба по целия фронт, вместо огъня на артилерията да се концентрира в една зона за пробив. Натрупаните знания и опит от началото на войната водят до коренно нова тактика при атаката на Одрин през март 1913 г. Тогава 90 % от тежката обсадна артилерия е съсредоточена на двукилометров участък от фронта между фортовете Аджиолу и Айвазбаба на Източния сектор. В 13 ч на 11/24 март 1913 г. 424 български и 96 сръбски оръдия откриват огън срещу Одринската крепост. Масираният артилерийски обстрел продължава до 23 ч вечерта и вади от строя голяма част от турските оръдия, унищожава окопите и телените заграждения, проправяйки път за пехотната атака. До 9 часа сутринта на 12/25 март е превзета предната отбранителна позиция на Одрин. При атаката на главната отбранителна линия за първи път е използван т.нар. огневи вал (бараж). Артилерията открива безпощаден огън по фортовете в 23 ч вечерта на 12/25 март. Половин час по-късно започва пехотната атака, а артилерията постепенно пренася огъня си в тила на противника. До сутринта на 13/26 март главната отбранителна линия е овладяна и българските войски навлизат в града. Пълзящият артилерийски огън или огневи валяк като защитна завеса за пехотата, която следва отблизо, впоследствие масово се използва от армиите на Западния фронт по време на Първата световна война.