Българщина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:24, 15 февруари 2013

Българщина или по-рядко българизъм^[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти - национално чувство,^[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.^[2] В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.^[2]

В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише: „...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.^[3]

Поетът и революционер Пейо Яворов пише: „Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България“.^[4]

В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.
↑ ^а ^б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.
↑ Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.
↑ Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[РБЕ877-1] а ^б ^в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.

[РБЕ880-2] а ^б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.

[3] Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.

[4] Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти - национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/>
+В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише: ''„...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.''<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>
-[[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:
+Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->: ''„Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България“.''<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>
-{{цитат|...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>}}
+В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
-[[Пейо Яворов]] пише:
-{{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>}}
-В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
 == Бележки ==