Оксид: Разлика между версии
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Според [[Номенклатура на Междунаенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 - моно, 2 - ди, 3 - три, 4 - тетра, 5 - пента, 6 - хекса, 7 - хепта и така нататък. |
Според [[Номенклатура на Междунаенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 - моно, 2 - ди, 3 - три, 4 - тетра, 5 - пента, 6 - хекса, 7 - хепта и така нататък. |
||
== |
|||
== Видове оксиди == |
|||
Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални. |
|||
* [[Основен оксид|Основни оксиди]] образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление. |
|||
* [[амфотерен оксид|Амфотерни оксиди]] съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление. |
|||
* [[Киселинен оксид|Киселинни оксиди]] образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление. |
|||
* [[неутрален оксид|Неутрални оксиди]] (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с [[вода]], [[основа|основи]] и [[киселина|киселини]] и не им съответстват [[хидроксид]]и и кислородсъдържащи киселини. |
|||
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]]. |
|||
Трябва да се отбележи, че в [[Периодична система|Периодичната система]] [[метал]]ите се намират отляво на линията Бор-Астат, [[неметал]]ите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи. |
|||
* S-елементи са IA, IIA |
|||
* P-елементи са IIIA - VIIIA |
|||
* D-елементи са IБ - VIIIБ |
|||
* F-елементи са [[лантанид|лантанидите]] и [[актинид|актинидите]] |
|||
== Някои примери на оксиди == |
== Някои примери на оксиди == |
||
Версия от 08:40, 11 юни 2013
Оксид (остаряло наименование според химичната номенклатура от 1964 година - окис) се нарича всяко двуелементно химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.[1] Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
Кислородните съединения на флуора не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, супероксидите и озонидите - в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.
Наименование
Според Номенклатура на Междунаенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия химичен елемент с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася въглероден оксид. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 - моно, 2 - ди, 3 - три, 4 - тетра, 5 - пента, 6 - хекса, 7 - хепта и така нататък.
==
Някои примери на оксиди
| Име | Формула | Находище/Употреба |
|---|---|---|
| Вода (диводороден оксид) | H2O | Универсален разтворител |
| Силициев диоксид | SiO2 | пясък, кварц |
| Железен оксид | Fe3O4 | ръжда |
| Въглероден диоксид | CO2 | Една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси |
Източници
- ↑ Foundations of College Chemistry, 12th Edition