Раковишки манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51: Ред 51:
[[Категория:Български манастири]]
[[Категория:Български манастири]]
[[Категория:Български средновековни църкви]]
[[Категория:Български средновековни църкви]]
[[Категория:Кула (град)]]

Версия от 16:33, 28 юни 2013

Раковишки манастир
„Света Троица“
Старата църква
Старата църква
43.7721° с. ш. 22.4188° и. д.
Раковишки манастир
„Света Троица“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение Раковица, България
Изграждане10-11 век
СтатутПаметник на културата
СъстояниеДействащ
Раковишки манастир
„Света Троица“
в Общомедия

Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.

Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България

Местоположение

Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.

История

Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (Видинското въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Храмов празник

Бележки

  1. Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.