Раковишки манастир: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
[[Категория:Български манастири]] |
[[Категория:Български манастири]] |
||
[[Категория:Български средновековни църкви]] |
[[Категория:Български средновековни църкви]] |
||
[[Категория:Кула (град)]] |
|||
Версия от 16:33, 28 юни 2013
| Раковишки манастир „Света Троица“ | |
 Старата църква | |
  Раковишки манастир „Света Троица“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Раковица, България |
| Изграждане | 10-11 век |
| Статут | Паметник на културата |
| Състояние | Действащ |
| Раковишки манастир „Света Троица“ в Общомедия | |
Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.
Местоположение
Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.
История
Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (Видинското въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
Устройство
Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Храмов празник
- Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
Бележки
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.