Помощник (село): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 3 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2018900 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:


== География ==
== География ==
Село Помощник се намира в Югоизточния край на България в подножието на Сакар планина.Релефа на местността където е разположено селото е хълмист.В източния и Южния му край има широколистни гори. Значителна част в източния му край е залесена с бор и са създадени гъсти борови гори.На север, граничи със село Главан /на 5км/, а на юг, със село Овчарово /на 6км/.В югозападна посока се намира с.Тенево, но до него няма изграден директен асфалтов път. Има асфалтов път до най-близките градове - Харманли /25км/, Марица /20км/, Гълъбово /30км/ и гр.Тополовград /35км/. Няма железопътна линия.В селото няма училище, по-скоро училището е закрито /сграда има/,поради липса на деца.Учениците ходят на училище с автобуси в гр.Гълъбово. Няма детска ясла или градина.Има три магазина в които се продава всичко.Има здравен пункт, но няма постоянно лекар.От с.Главан, два пъти седмично пристига доктор.Всеки ден има автобус /микробус/ за/от гр.Харманли и гр.Гълъбово.Селото е водоснабдено, но обратна канализация няма.В селото основния помик е отглеждането на тютюн /все по ограничено/, слънчоглед, зърнени култури,лозя.От животните най-разпространена е козата, малко овце и крави.В региона има отлични пасища.Изградени са няколко малки микроязовира и един по-голям язовир.По-характерни местности са: "Соватя", "Чобан кория", "Могилите", "Голямата кория", "Турското гробище", "Мадънлъка", "Съкчалий", "Али бажа","Кесьовите саи", "Изгорялото", "Шукляря". Ниско планинската гориста местност и природните дадености тук правят това място отлична дестинация за лов.Ловува се на заек, яребица, пъдпадък,гривек, дива патица, кеклик, фазан, от едрия дивеч - диво прасе, сърна.От хищниците - лисица, дива котка , чакал, вълк.
Село Помощник се намира в Югоизточния край на България в подножието на Сакар планина. Релефът на местността където е разположено селото е хълмист. В източния и южния му край има широколистни гори. Значителна част в източния му край е залесена с бор и са създадени гъсти борови гори. На север граничи със село Главан /на 5км/, а на юг със село Овчарово /на 6км/. В югозападна посока се намира с. Тенево, но до него няма изграден директен асфалтов път. Има асфалтов път до най-близките градове - Харманли /25км/, Симеоновград /20км/, Гълъбово /30км/ и гр. Тополовград /35км/. Няма железопътна линия. В селото няма училище, по-скоро училището е закрито /сграда има/, поради липса на деца. Учениците ходят на училище с автобуси в гр. Гълъбово. Няма детска ясла или градина. Има три магазина в които се продава всичко. Има здравен пункт, но няма постоянно лекар. От с. Главан, два пъти седмично пристига доктор. Всеки ден има автобус /микробус/ за/от гр.Харманли и гр. Гълъбово. Селото е водоснабдено, но обратна канализация няма. В селото основния поминък е отглеждането на тютюн /все по-ограничен/, слънчоглед, зърнени култури, лозя. От животните най-разпространена е козата, малко овце и крави. В региона има отлични пасища. Изградени са няколко малки микроязовира и един по-голям язовир. По-характерни местности са: "Соватя", "Чобан кория", "Могилите", "Голямата кория", "Турското гробище", "Мадънлъка", "Съкчалий", "Али бажа", "Кесьовите саи", "Изгорялото", "Шукляря". Ниско планинската гориста местност и природните дадености тук правят това място отлична дестинация за лов. Ловува се на заек, яребица, пъдпадък, гривек, дива патица, кеклик, фазан, от едрия дивеч - диво прасе, сърна. От хищниците - лисица, дива котка, чакал, вълк.


== История ==
== История ==
Името на село Помощник идва като превод от турската дума "калфа", което означава чирак или помощник.Старото име на селото е Калакюу /жаргонно от калфакюу/.И макар че произхода на името е турски, тук понастящем не живеят български граждани от турски произход или мохамедани.В селото живеят българи и роми. Ромите са с типичен български начин на живот и традиции - имат по едно две деца, слушат българска народна /фолк/ музика, живеят в къщи както българските, говорят чист български език и изповядват християнската религия. Някога обаче, тези земи са населявани от турци които през руско-турската освободителна война и по-рано, са се изселили в Турция.В селото има местност наречена "Турските гробища" /сега гора/, където на времето са погребвани починалите турци.В най западния край на селото е разположена местността "Могилите". Името идва от многото могили издигнати тук още от римско време към които през времето на "социализма" никой не проявява интерес, а по-късно се разграбват от иманяри.
Името на село Помощник идва като превод от турската дума "калфа", което означава чирак или помощник. Старото име на селото е Калакюу /жаргонно от калфакюу/. И макар че произходът на името е турски, тук понастящем не живеят български граждани от турски произход или мохамедани. В селото живеят българи и роми. Ромите са с типичен български начин на живот и традиции - имат по едно две деца, слушат българска народна /фолк/ музика, живеят в къщи както българските, говорят чист български език и изповядват християнската религия. Някога обаче, тези земи са населявани от турци които през Руско-турската освободителна война и по-рано, са се изселили в Турция. В селото има местност наречена "Турските гробища" /сега гора/, където на времето са погребвани починалите турци. В най-западния край на селото е разположена местността "Могилите". Името идва от многото могили издигнати тук още от римско време към които през времето на "социализма" никой не проявява интерес, а по-късно се разграбват от иманяри.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Религии == -->



Версия от 18:38, 8 юли 2013

Помощник
Общи данни
Население157 души[1] (15 март 2024 г.)
7,73 души/km²
Землище20,331 km²
Надм. височина280 m
Пощ. код6297
Тел. код04155
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ57515
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Гълъбово
Николай Колев
(БСДП, ДПС; 2003)

Помощник е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, Област Стара Загора.

География

Село Помощник се намира в Югоизточния край на България в подножието на Сакар планина. Релефът на местността където е разположено селото е хълмист. В източния и южния му край има широколистни гори. Значителна част в източния му край е залесена с бор и са създадени гъсти борови гори. На север граничи със село Главан /на 5км/, а на юг със село Овчарово /на 6км/. В югозападна посока се намира с. Тенево, но до него няма изграден директен асфалтов път. Има асфалтов път до най-близките градове - Харманли /25км/, Симеоновград /20км/, Гълъбово /30км/ и гр. Тополовград /35км/. Няма железопътна линия. В селото няма училище, по-скоро училището е закрито /сграда има/, поради липса на деца. Учениците ходят на училище с автобуси в гр. Гълъбово. Няма детска ясла или градина. Има три магазина в които се продава всичко. Има здравен пункт, но няма постоянно лекар. От с. Главан, два пъти седмично пристига доктор. Всеки ден има автобус /микробус/ за/от гр.Харманли и гр. Гълъбово. Селото е водоснабдено, но обратна канализация няма. В селото основния поминък е отглеждането на тютюн /все по-ограничен/, слънчоглед, зърнени култури, лозя. От животните най-разпространена е козата, малко овце и крави. В региона има отлични пасища. Изградени са няколко малки микроязовира и един по-голям язовир. По-характерни местности са: "Соватя", "Чобан кория", "Могилите", "Голямата кория", "Турското гробище", "Мадънлъка", "Съкчалий", "Али бажа", "Кесьовите саи", "Изгорялото", "Шукляря". Ниско планинската гориста местност и природните дадености тук правят това място отлична дестинация за лов. Ловува се на заек, яребица, пъдпадък, гривек, дива патица, кеклик, фазан, от едрия дивеч - диво прасе, сърна. От хищниците - лисица, дива котка, чакал, вълк.

История

Името на село Помощник идва като превод от турската дума "калфа", което означава чирак или помощник. Старото име на селото е Калакюу /жаргонно от калфакюу/. И макар че произходът на името е турски, тук понастящем не живеят български граждани от турски произход или мохамедани. В селото живеят българи и роми. Ромите са с типичен български начин на живот и традиции - имат по едно две деца, слушат българска народна /фолк/ музика, живеят в къщи както българските, говорят чист български език и изповядват християнската религия. Някога обаче, тези земи са населявани от турци които през Руско-турската освободителна война и по-рано, са се изселили в Турция. В селото има местност наречена "Турските гробища" /сега гора/, където на времето са погребвани починалите турци. В най-западния край на селото е разположена местността "Могилите". Името идва от многото могили издигнати тук още от римско време към които през времето на "социализма" никой не проявява интерес, а по-късно се разграбват от иманяри.


Културни и природни забележителности

Редовни събития

Провежда се ежегоден панаир през втората неделя на ноември. На сирни заговезни се пали голям огън в центъра на селото и се хвърлят перници.

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България