Иларион Карадзоглу: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
|||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Иларион Карадзоглу |
| име = Иларион Карадзоглу |
||
| Ред 18: | Ред 17: | ||
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гражданска война в Гърция (1823 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.</ref> |
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гражданска война в Гърция (1823 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.</ref> |
||
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време става местен вожд на Атон и в [[Мадемохория]]та<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.</ref> |
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време става местен вожд на Атон и в [[Мадемохория]]та<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.</ref><ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.</ref> |
||
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.</ref> |
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.</ref> |
||
| Ред 26: | Ред 25: | ||
В Атина Карадзоглу се боец среща с Макриянис. По това време има ново раздвижване в Македония, като пристигат информации за предстоящи бунтове в [[Енидже Вардар]]<ref>Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας (1830-1912), Από τη γένεση του Νεοελληνικού κράτους ως την απελευθέρωση, ΗΡΟΔΟΤΟΣ, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 24.</ref> и Източна Македония. С Макриянис активират революционния комитет на македонците в гръцката държава, събират пари и боеприпаси за въстание. В комитета влизат освен Макриянис и Карадзоглу [[Димитриос Каратасос]], [[Константинос Досиос]], [[Панайотис Наум]] и Дамянос. Каратасос обаче, който подкрепя Отон І, надявайки се на официална помощ, информира властите за плановете на комитета, с което си навлича гнева на Карадзоглу и Макриянис, тъй като те са сигурни, че следващият проруска политика Отон ще информира Русия. Карадзоглу заминава за Халкидика, а Макриянис временно подава оставка , спрете с лоши отношения с Димитър Karataso докато Makriyiannis временно подаде оставка от ръководството на комитета. Комитетът изпраща две шхуни с боеприпаси и няколко македонски войводи и бойци в Атон. Когато Карадзоглу отива да ги посрещне, няколко души, приятелски настроени към Каратасос, го издават на османските власти.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 256, 257</ref> |
В Атина Карадзоглу се боец среща с Макриянис. По това време има ново раздвижване в Македония, като пристигат информации за предстоящи бунтове в [[Енидже Вардар]]<ref>Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας (1830-1912), Από τη γένεση του Νεοελληνικού κράτους ως την απελευθέρωση, ΗΡΟΔΟΤΟΣ, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 24.</ref> и Източна Македония. С Макриянис активират революционния комитет на македонците в гръцката държава, събират пари и боеприпаси за въстание. В комитета влизат освен Макриянис и Карадзоглу [[Димитриос Каратасос]], [[Константинос Досиос]], [[Панайотис Наум]] и Дамянос. Каратасос обаче, който подкрепя Отон І, надявайки се на официална помощ, информира властите за плановете на комитета, с което си навлича гнева на Карадзоглу и Макриянис, тъй като те са сигурни, че следващият проруска политика Отон ще информира Русия. Карадзоглу заминава за Халкидика, а Макриянис временно подава оставка , спрете с лоши отношения с Димитър Karataso докато Makriyiannis временно подаде оставка от ръководството на комитета. Комитетът изпраща две шхуни с боеприпаси и няколко македонски войводи и бойци в Атон. Когато Карадзоглу отива да ги посрещне, няколко души, приятелски настроени към Каратасос, го издават на османските власти.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 256, 257</ref> |
||
Карадзоглу е принуден да работи във военноморската пристанище в Цариград. Макриянис прави постъпки в британски и френското посолство в Атина и успява да убеди чуждестранните дипломати да се застъпят за неговото освобождаване. Малко след излизането си от затвора в края на 1841 година, Карадзоглу е убит от агенти на Русия по заповед на архимандрит Анатолий. Макриянис пише в спомените си: „...и ние загубихме един смел човек“. През 1842 г., една година след убийството, в проруския вестник „Еон“ е публикувано анонимно писмо, в което се описват връзки на Карадзоглу с някакъв албански разбойник. По-късно се разбира, че автор на писмото е самият Анатолий.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 257 - 260</ref> |
|||
<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.</ref> |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 12:31, 8 август 2013
| Иларион Карадзоглу | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | ?
? |
Иларион Карадзоглу (Шаблон:Lang-el) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост.
Биография
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град Кавала, тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на Гражданската война, по заповед на правителството на Георгиос Кундуриотис се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от Ибрахим паша. На Хидра Карадзоглу е помощник на Атанасиос Каратасос и се запознава с Василиос Атанасиу и Йоанис Макриянис, с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.[1]
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време става местен вожд на Атон и в Мадемохорията[2][3]
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.[4]
Карадзоглу решава да отиде в Египет и да се срещне със съгражданина си Мохамед Али паша и сина му Ибрахим паша, които са в конфликт със султана. Египтяните обаче са безразлични, към въстание в Македония и искат Иларион да вдигне на бунт Крит. Иларион заминава за Крит, където делото му обаче се проваля след намеса на Великобритания и след като отново неуспешно се опитва да спечели подкрепата на Ибрахим за бунт в Македония, заминава за Атина.[5]
В Атина Карадзоглу се боец среща с Макриянис. По това време има ново раздвижване в Македония, като пристигат информации за предстоящи бунтове в Енидже Вардар[6] и Източна Македония. С Макриянис активират революционния комитет на македонците в гръцката държава, събират пари и боеприпаси за въстание. В комитета влизат освен Макриянис и Карадзоглу Димитриос Каратасос, Константинос Досиос, Панайотис Наум и Дамянос. Каратасос обаче, който подкрепя Отон І, надявайки се на официална помощ, информира властите за плановете на комитета, с което си навлича гнева на Карадзоглу и Макриянис, тъй като те са сигурни, че следващият проруска политика Отон ще информира Русия. Карадзоглу заминава за Халкидика, а Макриянис временно подава оставка , спрете с лоши отношения с Димитър Karataso докато Makriyiannis временно подаде оставка от ръководството на комитета. Комитетът изпраща две шхуни с боеприпаси и няколко македонски войводи и бойци в Атон. Когато Карадзоглу отива да ги посрещне, няколко души, приятелски настроени към Каратасос, го издават на османските власти.[7]
Карадзоглу е принуден да работи във военноморската пристанище в Цариград. Макриянис прави постъпки в британски и френското посолство в Атина и успява да убеди чуждестранните дипломати да се застъпят за неговото освобождаване. Малко след излизането си от затвора в края на 1841 година, Карадзоглу е убит от агенти на Русия по заповед на архимандрит Анатолий. Макриянис пише в спомените си: „...и ние загубихме един смел човек“. През 1842 г., една година след убийството, в проруския вестник „Еон“ е публикувано анонимно писмо, в което се описват връзки на Карадзоглу с някакъв албански разбойник. По-късно се разбира, че автор на писмото е самият Анатолий.[8]
Бележки
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 254, 255, 256.
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας (1830-1912), Από τη γένεση του Νεοελληνικού κράτους ως την απελευθέρωση, ΗΡΟΔΟΤΟΣ, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 24.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 256, 257
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 257 - 260
