Вътрешна революционна организация: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Вътрешната революционна организация (ВРО)''' е българска националреволюционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известена като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия. |
||
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]] |
|||
Към края на 1872 г. Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско. |
|||
⚫ | Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.). |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 19:41, 16 януари 2014
Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска националреволюционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1871 г.
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известена като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
Към края на 1872 г. Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в Букурещ през май 1872 г. Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.
Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО (активна в Османската империя от 1893 до 1912 г.), Вътрешната македонска революционна организация ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), Вътрешната тракийска революционна организация ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), Вътрешната добруджанска революционна организация ВДРО (активна в Добруджа от 1923 до 1940 г.) и Вътрешната западнокрайска революционна организация ВЗРО (активна в Западните покрайнини от 1923 до 1934 г.).
Източници
- Historical dictionary of Bulgaria, Item 46 of European historical dictionaries, Scarecrow Press, Inc., 2006, ISBN 0810849011, p. 228.
- Barbara Jelavich: The establishment of the Balkan national states, 1804-1920, в Том 8 на A History of East Central Europe, University of Washington Press, 1986, pp. 136-137, ISBN 0295964138, Online версия
- Maria N. Todorova: Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero, Central European University Press, 2008, ISBN 9639776246, PP. 276-278, Online версия