Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Вътрешната революционна организация (ВРО)''' е българска националреволюционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г.
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясно|мини|Мрежата от комитети на Васил Левски]]
'''Вътрешната революционна организация''' (ВРО) е българска революционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г. Организацията представлява мрежа от местни революционни комитети, които се управляват от Централен комитет, помещаващ се в [[Ловеч]]. Основаването на ВРО отразява идеите на Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Левски приготвя Устав на организацията в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.


Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известена като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
Към края на 1872 г. Левски и [[Любен Каравелов]] - председател на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|ляво|мини|Мрежата от комитети на Васил Левски]]

Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
Към края на 1872 г. Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.

Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:41, 16 януари 2014

Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска националреволюционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1871 г.

Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известена като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.

Мрежата от комитети на Васил Левски

Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.

Васил Левски

Към края на 1872 г. Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в Букурещ през май 1872 г. Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.

Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО (активна в Османската империя от 1893 до 1912 г.), Вътрешната македонска революционна организация ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), Вътрешната тракийска революционна организация ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), Вътрешната добруджанска революционна организация ВДРО (активна в Добруджа от 1923 до 1940 г.) и Вътрешната западнокрайска революционна организация ВЗРО (активна в Западните покрайнини от 1923 до 1934 г.).

Източници

  • Historical dictionary of Bulgaria, Item 46 of European historical dictionaries, Scarecrow Press, Inc., 2006, ISBN 0810849011, p. 228.
  • Barbara Jelavich: The establishment of the Balkan national states, 1804-1920, в Том 8 на A History of East Central Europe, University of Washington Press, 1986, pp. 136-137, ISBN 0295964138, Online версия
  • Maria N. Todorova: Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero, Central European University Press, 2008, ISBN 9639776246, PP. 276-278, Online версия