Раковишки манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон Национален парк
Ред 18: Ред 18:
| съвременно състояние = Действащ
| съвременно състояние = Действащ
| сайт =
| сайт =
}}

{{Национален парк
|име = Защитена местност {{Br}} „Раковишки манастир“
|снимка =
|описание =
|държава = България
|географска ширина = 43.8100
|географска дължина = 22.4560
|местонахождение = {{флаг икона|България}} [[България]]
|град = [[Раковица]], [[Община Видин]]
|площ = 28,07 [[хектар]]а
|дата на построяване =
|дата на обявяване = [[28 август]] [[1975]]
|брой посетители =
|уеб страница = [http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=398 ИАОС, Раковишки манастир]
}}
}}


'''Раковишкият манастир „Света Троица“''' е български православен манастир.
'''Раковишкият манастир „Света Троица“''' е български православен манастир.
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|дясно|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]]
[[Файл:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg|дясно|мини|Паметна плоча в манастира за избухването на [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България]]]]


==Местоположение==
==Местоположение==
Ред 43: Ред 57:
==Храмов празник==
==Храмов празник==
* Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]].
* Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]].

<center><gallery caption="">
Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg | Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.
Image:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg | Паметна плоча в манастира за избухването на [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България]]
Image: |
Image: |
</gallery></center>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 14:48, 6 февруари 2014

Раковишки манастир
„Света Троица“
Старата църква
Старата църква
43.7721° с. ш. 22.4188° и. д.
Раковишки манастир
„Света Троица“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение Раковица, България
Изграждане10-11 век
СтатутПаметник на културата
СъстояниеДействащ
Раковишки манастир
„Света Троица“
в Общомедия
Защитена местност
„Раковишки манастир“
43.7721° с. ш. 22.4188° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Най-близък градРаковица, Община Видин
Площ28,07 хектара
Създаден28 август 1975
УебсайтИАОС, Раковишки манастир
Раковишки манастир в Общомедия

Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.

Местоположение

Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.

История

Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (Видинското въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Храмов празник

Бележки

  1. Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.