Потребител беседа:Мико: Разлика между версии

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Raso mk (беседа | приноси)
Нова тема →‎Чагор
Ред 95: Ред 95:


[[Беседа:Свети Спас (Скопие)]]--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:11, 19 февруари 2014 (UTC)
[[Беседа:Свети Спас (Скопие)]]--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 20:11, 19 февруари 2014 (UTC)

== Чагор ==

Здраво
Најдов податоци за едмо село во Демирхисарско што се викало '''Чагор'''. Дали имаш нешто за него? Можеш ли да побараш? Според некои мои проценки мислам би требало да се наоѓа [https://www.google.com/maps/place/41%C2%B010'32.4%22N+21%C2%B014'55.5%22E/@41.175676,21.248747,5064m/data=!3m2!1e3!4b1!4m2!3m1!1s0x0:0x0 тука]. Позз --[[Потребител:Raso mk|'''<font face="Segoe Script" color="#00008B" size="3px">Р</font>''']] [[Потребител беседа:Raso mk|'''<font face="Segoe Script" color="blue" size="3px">ашо</font>''']][[Image:Aero-stub img.svg]] 10:57, 3 март 2014 (UTC)

Версия от 10:57, 3 март 2014

Архиви 2006, 2007-1, 2007-2, 2007-3, 2007-4, 2008-1, 2008-2, 2008-3, 2008-4, 2008-5, 2009-1, 2009-2, 2009-3, 2009-4, 2010-1, 2010-2, 2011-1, 2011-2, 2012, 2013

Ако пишете на български, моля ви използвайте единствената му писмена система - кирилицата. Благодаря ви.

ЧНГ (версия от Мико)

ЧНГ 2014, Мико! Къде празнува Нова година? Във вкъщи или другаде? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 23:02, 1 януари 2014 (UTC)[отговор]

Czestita Nowa Godina!:) Джевянин (беседа) 23:23, 31 декември 2013 (UTC).[отговор]

ЧНГ и от мен. Въпросът ти със зографите се уреди, да знаеш. :) Използвах празниците да си намеря много неща по къщата, включително и тия два тома на ЕИИБ. За Павел Зограф и Благой Дамянов имаше самостоятелни статии, братята Михаил и Христо бяха събрани в една. За Стоян Куюмджи намерих само едно изречение от ЕИИБ, което допълних в статията за него. За другите четирима днес-утре ще допълня по статиите им. Спири ··· - - - ··· 09:40, 2 януари 2014 (UTC)[отговор]

Хахаха - муц. Ти си от най-приятните. :-) --Мико (беседа) 10:24, 2 януари 2014 (UTC)[отговор]
Ай за много години и това. Има ли сми да вкарваме турските имена по селата? --Подпоручикъ (беседа) 08:39, 15 януари 2014 (UTC)[отговор]
За много! :-) Ще го разгледам за некоя интересна джамия или там, но имената мислим нема нужда в нетурските села. --Мико (беседа) 13:50, 15 януари 2014 (UTC)[отговор]

Сайта на ДАА

Сайта на ДА "Архиви" тръгна Архивна фотоколекция на ДАА!--Станислав (беседа) 16:12, 16 януари 2014 (UTC)[отговор]

И снова уменя вопрос: какой иерерах изображён на фото рядом с Патрирхом Неофитом? ~ Чръный человек (беседа) 10:58, 17 януари 2014 (UTC)[отговор]

Здраствуйте - я попробую ответить вам - это епископ Борис Агатоникийски.[1] --Алиса Селезньова (беседа) 12:28, 19 януари 2014 (UTC)[отговор]

Нали знаеш? :) --Алиса Селезньова (беседа) 15:21, 19 януари 2014 (UTC)[отговор]

Знам. :-) --Мико (беседа) 15:31, 19 януари 2014 (UTC)[отговор]
А, така - винаги и секакси. :)--Алиса Селезньова (беседа) 19:23, 20 януари 2014 (UTC)[отговор]

Това Битинско се споменава в Писма и изповеди на един четник, ама не се осветява страницата в Гугъл букс, може ли да погледнеш ако имаш възможност?--Алиса Селезньова (беседа) 12:06, 28 януари 2014 (UTC)[отговор]

Васил Марков

Като гледам този е за проекта. Може ли да му хвърлиш едно око? --Izvora (беседа) 19:08, 31 януари 2014 (UTC)[отговор]

ОК - утре ще го разгледам. --Мико (беседа) 19:10, 31 януари 2014 (UTC)[отговор]

Болгарские иерархи, про которых ничего не нашлось

Я тут составил список иерархов Болгарской православной церкви, про которых почти не нашлось данных в сети. Может быть ты с Алисой Селезнёвой что-нибудь сможешь отыскать?

  • епископ Браницкий Неофит (1902 — не позднее 1909)
През 1902 г. бил хиротонисан за Браницки епископ архимандрит Неофит, ректор на Българската духовна семинария в Цариград, възпитаник на Атинския университет (богословие и право), родом от Одринско. Проф. протопрезв. Стефан Цанков, изглежда съзнателно, изпуска да даде биографични бележки за него в „Българската православна църква от Освобождението до днес” (1939 г.). Но Димитър Мишев помества за него некролог в „Църковен вестник”, написан с уважение към личността на Браницки Неофит († 1910 г.?). Той починал от болни бъбреци в Хисаря или в Пловдив и бил погребан в двора на Пловдивската катедрала „Св. Богородица”. Там почиват и до днес тленните му останки в безкръстен гроб!!! Данаил Ласков при ученическа екскурзия до Пловдив и Бачковския манастир скоро след смъртта на Браницки епископ Неофит води софийските семинаристи на поклонение на гроба му! Има дописка за тази екскурзия в „Църковен вестник”.[2]
  • епископ Левкийский Варлаам (1909 — упом. 1936)
  • епископ Браницкий Максим (24 апреля 1924 — упом. 1941) не патриарх
  • епископ Драговитийский Харитон (1924 — упом. 1940-е)
  • епископ Главиницкий Климент (в миру Тома Димитров Българов; род. 1882) (21 сентября 1932—1942)
  • епископ Знепольский Флавиан (1940—1956)
  • епископ Агафоникийский Иона (1951 — упом. в мае 1956)
  • епископ Главиницкий Стефан (Йовков) (4 апреля 1965 — 19 апреля 1970)

недостаёт важной информация

Как то так. Надеюсь, не слишком озадачил. ~ Чръный человек (беседа) 13:06, 7 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Свети Никола, Щип

Извинявай за притеснението, разполагаш ли с някакви източници за църквата Свети Никола (Щип), ктитори и/или история около построяването, българската община предполагам я е финансирала. Също и имена на майсторите, които са работели по нея - строители, дърворезбари, иконописци. В сайта на Брег. еп. => http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=123%3A2010-01-15-00-25&catid=3%3A2010-01-15-21-51&Itemid=93 има информация, но все пак е доста объркваща часта с имената на иконописците. Благодаря! --Λичката (беседа) 21:24, 7 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Не, немам нищо. Алиса е по дебранските истории. :-)--Мико (беседа) 06:47, 8 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Хм, според няколкото цитирани източника в Никола Дамянов, църквата е негово дело в 1889 година. За Папрадишки и Доспевски не намирам нито един източник, освен този сайт, който да търди, че е тяхно дело. Отделно Папрадишки е на 10 години в 1869, така че не може той да я е изписал тогава. Мисля да го променя по източниците в Дамянов.--Алиса Селезньова (беседа) 14:15, 8 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Мерси за подкрепата! З. Доспевски живее със семесйтвото си по това време в Щип, но все пак ще трябват явно реални източници. Ужасни са повечето сайтове от РМакедония, става ли дума за някаква историографка информация, подменят се дати, имена, събития. --Λичката (беседа) 15:24, 8 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Владици

Мико, ако ти се занимава с владиците на македонските и други епархии, подхвани „История на Охридската Архиепископия“ на Снегаров. Там има (особено във втори том) солидни списъци на епархиални архиереи. Например за Струмишка епархия се споменават имената поне на десет владици, които не фигурират в нашата статия. Преценявай!--Кочев (беседа) 07:37, 8 февруари 2014 (UTC)[отговор]

ОК - сега като свършим сръбската книга, която ми я даде Черния човек, ще отворим Снегаров. --Мико (беседа) 13:17, 8 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Това за шаблон ли е или не?--Ilikeliljon (беседа) 10:04, 10 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Знам ли. :-) Както прецениш. --Мико (беседа) 10:05, 10 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Мико, добавих трима нови струмишки епископи по т.1 на Снегаров. Само че не знам как бележките да излизат под отделни номера, а не под един, щото се споменават на различни страници. Ако можеш оправи този малък косур.--Кочев (беседа) 10:14, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Ще го делегирам. :-)--Мико (беседа) 10:16, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Мисля, че е готово - виж дали е оправено и ти.--Алиса Селезньова (беседа) 10:27, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Охлюв

Привет! На къде е този Велков връх? Този охлюв ендемичен за района му. --Izvora (беседа) 16:25, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Оф, ми не го намирам. Връх е врв - но нема Велков врв. Все пак тука живее:

ЛУКАР (Конопиште) Резерватот Лукар го опфаќа изворишниот дел на изворот Лукар, односно неговото цело сливно подрачје со површина од 1700 ха. Во резерватот преовладуваат букови шуми, но застапени се и голем број други видови како: бел бор, ела и т.н. Сливното подрачје на Стара Река е населено со популацијата на лозовиот полжав Helix pomatia, заштитен вид според Бернската конвенција, Анекс 2. Ова е еден од локалитетите на расцепканиот ареал на дистрибуцијата на овој вид во Македонија. Со оглед на експанзивното собирање на полжавите за откуп, популацијата на овој вид може сосема да биде уништена. Клисурата на Стара Река на локалитетот Лукар е, исто така и Locus typicus за ендемичниот вид Gyralina velkovrhi. Предложен е за заштита во категоријата на посебни природни резервати со научно-истражувачки објект со посебна биолошка (ботаничка и зоолошка) намена.

Мога да го напиша по това резервата? --Мико (беседа) 17:13, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Открих я планината. Кожуф е. То целия род Gyralina е ендемичен за Вардарска и Егейска Македония. Ще го сложа в Македония-желани пък ще ги нищя един по един когато съм на кеф. --Izvora (беседа) 17:31, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Че е Кожух ясно, но върхът не го намерих, въпреки че прегледах руската топогорафска карта лист по лист. Нищо де - и без връх става. --Мико (беседа) 06:42, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Необходима корекция

Беседа:Свети Спас (Скопие)--Luxferuer (беседа) 20:11, 19 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Чагор

Здраво Најдов податоци за едмо село во Демирхисарско што се викало Чагор. Дали имаш нешто за него? Можеш ли да побараш? Според некои мои проценки мислам би требало да се наоѓа тука. Позз --Р ашо 10:57, 3 март 2014 (UTC)[отговор]