Ищван Сечени: Разлика между версии

Граф Ищван Сечени
Széchenyi István
	Граф Ищван Сечени Széchenyi István
унгарски политик
Роден	21 септември 1791 Виена, Австрия
Починал	8 април 1860 Дьоблинг, Австрия
Погребан	Унгария
Религия	Католическа църква
Партия	независим политик
Награди	орден на свети Владимир, 4-та степен (1813); Pour le Mérite (1814)
Семейство
Баща	Ференц Сечени
Подпис
	Граф Ищван Сечени в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:55, 12 май 2014

Граф Ищван Сечени (Шаблон:Lang-hu) е унгарски политик, дипломат, предприемач. Роден е на 21 септември 1791 г. във Виена, починал е на 8 април 1860 г. в Дьоблинг.

Биография

Малкия Ищван е пето най-малко дете в семейството на потомствения аристократ граф Ференц Сечени и неговата съпруга графиня Юлияна Фештетич. Граф Ференц Сечени е създателят на Унгарската национална библиотека, както и на Унгарския национален музей. Братът на графиня Юлияна-Дьорд Фештетич създава първата стопанска гимназия в Унгария. Семейство Сечени е пряко свързано с модерния облик на съвременна Унгария. Малкият Ищван получава отлично за времето си образование. С течение на времето Ищван Сечени, повлиян от своите по-големи братя, се увлича от военното поприще. Младият граф участва успешно в няколко сражения, водени от армията на Хабсбургите в наполеоновите войни. След „битката на народите“ (16-19 октомври 1813 г. при Лайпциг), Сечени се уволнява от армията с чин старши лейтенант.

От този момент нататък започва нов житейски период на премеждия, посветен на политическата кариера. Сечени обикаля почти целия европейски континент, както за лично удоволствие, така и с цел да придобие представа за икономическото благополучие и индустриализацията на страни като Великобритания и Франция, които са еталон за прогрес и модернизация. През 1825 г. Сечени участва активно в създаването на Унгарската академия на науките, в която инвестира предимно лични средства. Две години по-късно (през 1827) Сечени съдейства за формирането на модерен дискусионен клуб, наречен „Nemzeti Kazinó“. В този дискусионен клуб участват млади хора от известни благороднически семейства, които дискутират проблемите на съвременното унгарско общество.

Сечени е автор на редица политически програми - „Hitel“ („Кредит“), „Világ“ („Свят“) и „Stádium“ („Стадий“), апелиращи към реформи в различни обществени сектори. В тези реформаторски програми Сечени осъжда феодалните привилегии на дворяните, както и техните консервативни виждания по отношение на социалната структура на обществото. По настояване на граф Сечени в периода 1842-1849 г. шотландският архитект Адам Кларк проектира и конструира Верижния мост (Lánchíd), свързващ двата тогавашни града Буда и Пеща. В наши дни Верижният мост е атрактивна туристическа забележителност и своеобразна визитна картичка на унгарската столица. През 2002 г. унгарският кинорежисьор Геза Беремени създава биографичен филм за Сечени, озаглавен „Човекът-мост“ („А hídember“). Построяването на Верижния мост било само малка част от амбициозния проект на Сечени за обединението на Будапеща и превръщането ѝ в културен, икономически и политически център на Унгария. Верижният мост на Будапеща представлява истинско архитектурно предизвикателство за инженерната мисъл на своето време. Този мост е част от оригиналната новаторска платформа на Сечени, проповядваща политика на икономическо замогване и просперитет на унгарците като гаранция за запазване на тяхната идентичност в рамките на многонационалната Австро-Унгарска империя. Сечени, като един от главните идеолози на реформисткото движение в Унгария, постига и обнадеждаващи практически резултати, като през 1844 г. Будапеща вече наброява над 110 000 жители. Непосредствено преди избухването на „пролетта на народите“ унгарският език е обявен за официален в рамките на дуалистичната монархия.

Сечени няма добри отношения с Лайош Кошут, тъй като възприема последния като политически агитатор. Унгарското общество се разделя на поддръжници на Кошут и Сечени горе-долу по равно. След началото на революцията от 1848 г. Сечени я възприема като шанс за развитието на Унгария и получава в правителството поста на министър на транспорта и на социалните въпроси. Когато конфликтът между унгарското правителство и императора на Австрия се изостря, Сечени и редица други дейци, лоялни на императора, излизат от правителството. Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 ==Биография==
-Малкия Ищван е 5-то най-малко дете в семейството на потомствения [[аристократ]] граф [[Ференц Сечени]] и неговата съпруга графиня [[Юлияна Фештетич]]. Граф Ференц Сечени е създателя на Унгарската национална [[библиотека]], както и на Унгарския национален [[музей]]. Братът на графиня Юлияна-Дьорд Фештетич създава първата стопанска гимназия в [[Унгария]]. Личността на семейство Сечени е пряко свързана с модерния облик на съвременна Унгария. Малкият Ищван получава отлично за времето си образование. С течение на времето Сечени, повлиян от своите по-големи братя, се увлича от военното поприще. Младият граф участва успешно в няколко сражения, водени от армията на [[Хабсбурги]]те в [[наполеонови войни|наполеоновите войни]]. След "битката на народите" (16-19 октомври 1813, при [[Лайпциг]]), Сечени се уволнява от армията с чин [[старши лейтенант]].
+Малкия Ищван е пето най-малко дете в семейството на потомствения [[аристократ]] граф [[Ференц Сечени]] и неговата съпруга графиня [[Юлияна Фештетич]]. Граф Ференц Сечени е създателят на Унгарската национална [[библиотека]], както и на Унгарския национален [[музей]]. Братът на графиня Юлияна-Дьорд Фештетич създава първата стопанска гимназия в [[Унгария]]. Семейство Сечени е пряко свързано с модерния облик на съвременна Унгария. Малкият Ищван получава отлично за времето си образование. С течение на времето Ищван Сечени, повлиян от своите по-големи братя, се увлича от военното поприще. Младият граф участва успешно в няколко сражения, водени от армията на [[Хабсбурги]]те в [[наполеонови войни|наполеоновите войни]]. След „битката на народите“ (16-19 октомври 1813 г. при [[Лайпциг]]), Сечени се уволнява от армията с чин [[старши лейтенант]].
-От този момент нататък започва нов житейски период на премеждия, посветен на политическата кариера. Сечени обикаля почти целия европейски континент, както за лично удоволствие, така и с цел да придобие представа за икономическото благополучие и индустриализацията на страни като [[Великобритания]] и [[Франция]], които са еталон за прогрес и модернизация. През [[1825]] г. Сечени участва активно в създаването на Унгарската [[академия на науките]], в която инвестира предимно лични средства. 2 год. по-късно ([[1827]]) Сечени съдейства за формирането на модерен дискусионен клуб, наречен "Nemzeti Kazinó". В този дискусионен клуб участват млади хора от известни благороднически семейства, които дискутират проблемите на съвременното унгарско общество.
+От този момент нататък започва нов житейски период на премеждия, посветен на политическата кариера. Сечени обикаля почти целия европейски континент, както за лично удоволствие, така и с цел да придобие представа за икономическото благополучие и индустриализацията на страни като [[Великобритания]] и [[Франция]], които са еталон за прогрес и модернизация. През [[1825]] г. Сечени участва активно в създаването на Унгарската [[академия на науките]], в която инвестира предимно лични средства. Две години по-късно (през [[1827]]) Сечени съдейства за формирането на модерен дискусионен клуб, наречен „Nemzeti Kazinó“. В този дискусионен клуб участват млади хора от известни благороднически семейства, които дискутират проблемите на съвременното унгарско общество.
-Сечени е автор на редица политически програми - "Hitel" ("Кредит"), "Világ" ("Свят") и "Stádium" {"Стадий"), апелиращи към реформи в различни обществени сектори. В тези реформаторски програми Сечени осъжда феодалните привилегии на дворяните, както и техните консервативни виждания, по отношение на социалната структура на обществото. По настояване на граф Сечени в периода 1842-1849 г. шотландският архитект [[Адам Кларк]] проектира и конструира Верижния мост (Lánchíd), свързващ 2-та тогавашни града [[Буда]] и [[Пеща]]. В наши дни Верижният мост е атрактивна туристическа забележителност и своеобразна визитна картичка на унгарската столица. През 2002 г. унгарският кинорежисьор [[Геза Беремени]] създава биографичен филм за Сечени, озаглавен "Човекът-мост" ("А hídember"). Построяването на Верижния мост било само малка част от амбициозния проект на Сечени за обединението на [[Будапеща]] и превръщането му в културен, икономически и политически център на Унгария. Верижният мост на Будапеща представлява истинско архитектурно предизивикателство за инженерната мисъл на своето време. Този мост е част от оригиналната новаторска платформа на Сечени, проповядваща политика на икономическо замогване и просперитет на унгарците като гаранция за запазване на тяхната идентичност в рамките на многонационалната [[Австро-унгарска империя]]. Сечени, като един от главните идеолози на реформисткото движение в Унгария, постига и обнадеждаващи практически резултати, като през 1844 г. Будапеща вече наброява над 110 000 жители. Непосредствено преди избухването на "пролетта на народите" унгарският език е обявен за официален в рамките на дуалистичната [[монархия]].
+Сечени е автор на редица политически програми - „Hitel“ („Кредит“), „Világ“ („Свят“) и „Stádium“ („Стадий“), апелиращи към реформи в различни обществени сектори. В тези реформаторски програми Сечени осъжда феодалните привилегии на дворяните, както и техните консервативни виждания по отношение на социалната структура на обществото. По настояване на граф Сечени в периода 1842-1849 г. шотландският архитект [[Адам Кларк]] проектира и конструира Верижния мост (Lánchíd), свързващ двата тогавашни града [[Буда]] и [[Пеща]]. В наши дни Верижният мост е атрактивна туристическа забележителност и своеобразна визитна картичка на унгарската столица. През 2002 г. унгарският кинорежисьор [[Геза Беремени]] създава биографичен филм за Сечени, озаглавен „Човекът-мост“ („А hídember“). Построяването на Верижния мост било само малка част от амбициозния проект на Сечени за обединението на [[Будапеща]] и превръщането ѝ в културен, икономически и политически център на Унгария. Верижният мост на Будапеща представлява истинско архитектурно предизвикателство за инженерната мисъл на своето време. Този мост е част от оригиналната новаторска платформа на Сечени, проповядваща политика на икономическо замогване и просперитет на унгарците като гаранция за запазване на тяхната идентичност в рамките на многонационалната [[Австро-Унгария|Австро-Унгарска империя]]. Сечени, като един от главните идеолози на реформисткото движение в Унгария, постига и обнадеждаващи практически резултати, като през 1844 г. Будапеща вече наброява над 110 000 жители. Непосредствено преди избухването на „пролетта на народите“ унгарският език е обявен за официален в рамките на дуалистичната [[монархия]].
-Сечени няма добри отношения с [[Лайош Кошут]], т.к. възприема последния като политически агитатор. Унгарското общество се разделя на поддръжници на Кошут и Сечени горе-долу по равно. След началото на революцията от 1848 г. Сечени я възприема като шанс за развитието на Унгария и получава в правителството поста на министър на транспорта и на социалните въпроси. Когато конфликтът между унгарското правителство и императора на Австрия се изостря, Сечени и редица други дейци, лоялни на император, излизат от правителството.
+Сечени няма добри отношения с [[Лайош Кошут]], тъй като възприема последния като политически агитатор. Унгарското общество се разделя на поддръжници на Кошут и Сечени горе-долу по равно. След началото на революцията от 1848 г. Сечени я възприема като шанс за развитието на Унгария и получава в правителството поста на министър на транспорта и на социалните въпроси. Когато конфликтът между унгарското правителство и императора на Австрия се изостря, Сечени и редица други дейци, лоялни на императора, излизат от правителството.
 {{СОРТКАТ:Сечени, Ищван}}