Енрико Дандоло: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическото и Егейско крайбрежие. Венеция се утвърждава като Велика сила в Източното Средиземноморие. |
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическото и Егейско крайбрежие. Венеция се утвърждава като Велика сила в Източното Средиземноморие. |
||
При избухналият бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия водена от [[Калоян|цар Калоян]] и пленяването на латинският император [[Балдуин I|Балдуин]] довело до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата "Св. София"]] в Константинопол, като гробът му може де се види и днес. |
При избухналият бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия водена от [[Калоян|цар Калоян]] и пленяването на латинският император [[Балдуин I|Балдуин]] довело до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата "Св. София"]] в Константинопол, като гробът му може де се види и днес. |
||
[[Категория:Дандоло]] |
[[Категория:Дандоло]] |
||
Версия от 12:15, 2 октомври 2014
Енрико Дандоло (Шаблон:Lang-it, 1107 или 1108 —1205) е 41-ят венециански дож.
Той изиграва голяма роля по време на Четвъртият кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол. Той им предложил първо да завладеят и гр.Зара в Далмация, който бил току-що превзет от унгарския крал.
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическото и Егейско крайбрежие. Венеция се утвърждава като Велика сила в Източното Средиземноморие. При избухналият бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия водена от цар Калоян и пленяването на латинският император Балдуин довело до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата "Св. София" в Константинопол, като гробът му може де се види и днес.