Зако Хеския: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Родени в Истанбул using HotCat |
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български филмов режисьор |
| описание = български филмов режисьор |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[21 септември]] [[1922]] |
|||
| роден-място = [[Истанбул]], [[Турция]] |
| роден-място = [[Истанбул]], [[Турция]] |
||
| починал-дата = [[3 юни]] [[2006]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 02:43, 5 февруари 2015
| Зако Хеския | |
| български филмов режисьор | |
 | |
| Роден |
21 септември 1922 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Активен период | от 1965 г. |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кино-режисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“. Режисира филмите:
- 1966 — Горещо пладне,
- 1966 — Началото на една ваканция,
- 1969 — Осмият,
- 1971 — Тримата от запаса,
- 1974 — Зарево над Драва,
- 1977 — Бой последен, на който е и сценарист,
- 1979 — Сами сред вълци (сериал),
- 1981 — Йо-хо-хо,
- 1985 — Нощем с белите коне (сериал),
- 1989 — Без драскотина.
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[1][2] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[3] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[4]
Външни препратки
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002)
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006
- ↑ Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, Геновева Димитрова, в-к „Култура“, бр. 39, 1 ноември 2002
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||
