Дико Джелебов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Малкотърновци; Добавяне на Категория:Родени в Малко Търново, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref><ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v10.htm Тракийско дружество „Антим Първи“.]</ref> |
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref><ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v10.htm Тракийско дружество „Антим Първи“.]</ref> |
||
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като дрехите му, личния му бинокъл и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в НВИМ в София. |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 19:41, 18 март 2015
Дико Джелебов | |
български революционер | |
Роден |
1873 г.
|
---|---|
Починал | |
Дико Джелебов в Общомедия |
Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.
Напуска военната служа и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.
По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1][2]
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като дрехите му, личния му бинокъл и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в НВИМ в София.
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
- ↑ Тракийско дружество „Антим Първи“.