Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:55, 30 май 2015

Главният управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия е най-висшият служител в изпълнителната власт на Източна Румелия. Той се назначава за срок от 5 години от султанa на Османската империя със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор.

Главният управител назначава правителството, окръжните управители и Върховния съд, главнокомандващ е на областната милиция, свиква Областното събрание и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.^[1]

От приемането на Органическия устав на Източна Румелия през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от Александър Богориди (1879-1884) и Гаврил Кръстевич (1884-1885).

Съгласно Топханенския акт, на 13 април 1886 султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз Александър I.^[2] Княз Фердинанд е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година.^[3] През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Източници

↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.
↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 85-86.
↑ Стателова 1999, с. 141.

[1] Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.

[2] Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 85-86.

[Стателова1999141-3] Стателова 1999, с. 141.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Главният управител''' ('''генерал-губернатор''') '''на Източна Румелия''' е най-висшият служител в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[Източна Румелия]]. Той се назначава за срок от 5 години от [[султан]]a на [[Османската империя]] със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]].
-Главният управител назначава правителството, окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]], главнокомандващ е на областната милиция, свиква [[Областно събрание|Областното събрание]] и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref>
+Главният управител назначава правителството, окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]], главнокомандващ е на областната милиция, свиква [[Областно събрание|Областното събрание]] и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref>
-За времето от приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от двама души:
+От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).
-* [[Александър Богориди]] (1879-1884) и
-* [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).
+Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.
-Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]] след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия [[княз на българите|княза на българите]]:
-* първоначално [[Александър I]],
-* а след това [[Фердинанд I]].
-През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.
 == Източници ==