Възнесение Господне (Русе): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Храм инфо с Шаблон:Храм инфо
Niksan555 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Свето Възнесение Господне''', наричана още и '''Свети Спас''' е [[църква (сграда)|християнски храм]] в [[България|българския]] град [[Русе]].
'''Свето Възнесение Господне''', наричана още и '''Свети Спас''' е [[църква (сграда)|християнски храм]] в [[България|българския]] град [[Русе]]. В близост до църквата се намира спирка, през която минават автобусни линии 3, 11 и 18.


== История ==
== История ==

Версия от 12:27, 12 юли 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Свето Възнесение Господне.

Шаблон:Храм инфо

Свето Възнесение Господне, наричана още и Свети Спас е християнски храм в българския град Русе. В близост до църквата се намира спирка, през която минават автобусни линии 3, 11 и 18.

История

Преди Освобождението извън крепостната стена бил издигнат малък гробищен параклис. С протокол от 13 май 1911 г. решили да се построи гробищна църква, като се пригодят килиите в гробището, защото били солидни и удобни. Иконостасът е изработен от Никола Пенев и Никола Въжаров. На 25 септември 1911 г. настоятелството решило храма при гробището на храма “Св. Георги” да се назове “Св. Възнесение Господне”, за краткост наричан “Св. Спас”. Иконописецът Янко Кузманов изографисал иконите за иконостаса. Освещаването на храма е извършено от Доростолски и Червенски митрополит Василий през май или юни 1914 г. През май 1922 г. е извършен ремонт на църквата. През март 1872 г. южно от олтарната апсида бил погребан русенския революционер Ангел Кънчев.

Архитектура и интериор

През 1947 г. за храм бил закупен архиерейски трон и две иконостасчета, изработени от Държавното столорско училище. Използван е липов материал. През ноември 1953 г. били преустановени погребенията в гробищата до храмовете “Всях Светих” и “Св. Архангел Михаил”. Погребения се извършвали само в гробищата при храм “Свети Спас”, което продължило до 1963 г. Храм “Свети Спас” бил филиал на църквата “Св. Георги” до 1964 г., откогато е самостоятелен.