Балкарци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{етническа група| |
{{етническа група| |
||
|група=Балкарци, Балкари<br/> |
|група=Балкарци, Балкари<br/>аланла, малкъар |
||
|Картинка=[[Картинка:During_dance.jpg|мини|300px]] |
|Картинка=[[Картинка:During_dance.jpg|мини|300px]] |
||
|брой= около 120 000 |
|брой= около 120 000 |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
}} |
}} |
||
'''Балкарците''', наричани по-рядко '''балкари''' (самоназвание: '' |
'''Балкарците''', наричани по-рядко '''балкари''' (самоназвание: ''аланла'' „планинци“, [[карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]:''малкъар'', мн. число ''малкъарла'') са [[тюрки|тюркски народ]], населяващ [[Кавказ]]кия регион, ''титулен'' народ в [[Кабардино-Балкария]]. Техният [[карачаево-балкарски език]] е от северозападната (куманска) подгрупа на [[тюркски езици|тюркските езици]]. Карачаево-балкарският език е близък до [[Кримскотатарски език|кримскотатарския]] и [[Кумикски език|кумикския език]]. |
||
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република [[Кабардино-Балкария]]. |
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република [[Кабардино-Балкария]]. |
Версия от 21:00, 14 септември 2015
Балкарци, Балкари аланла, малкъар | |
Общ брой | около 120 000 |
---|---|
По места | Русия: 108 426 (2002)
Казахстан: 3 000 |
Език | руски, карачаево-балкарски |
Религия | ислям, православие |
Сродни групи | други тюркски народи |
Балкарци, Балкари аланла, малкъар в Общомедия |
Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните — сауары „планинци“, кабардинците — къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].
В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право "адет" и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.
Източници
- ↑ Балкарцы на ru.wikipedia.org
- ↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.