Яхве: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:53, 10 октомври 2015

Яхве е българката транслитерация на еврейското יַהְוֶה, което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век.^[1]

В еврейският текст на Стария завет, който се нарича Танах, това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от Декалога и традицията да не се споменава напразно името на Бога, евреите от векове насам го назовават или като „хашем“ — буквално означава „името“, или като „адонай“, което значи „господар“, сиреч Бог.

Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Много от юдеите смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на юдейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.

Божието име може да се намери: В Псалм 83:18[82:19СИ] "Ревизирано издание на Библията" от 1938 г. той е предаден по следния начин:"За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя." В същата Библия неговото име може да се намери 399 пъти. В други български Библии, името му може да се открие в: Изход 15:3

Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като "Яхое" или "Яхве". На български е прието произношението му "Йехова". Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са "Я" (откъдето идва "халелу-я", което означава "хвалете Я") и "Яхо" или "Яо" или "Яху" или "Яу". Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като "Иша-Я", така и като "Иша-Яхо", на Еремия като "Ирми-Я" или "Ирми-Яхо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на Израел "Бенямин Нетан-Яху".

Името е форма на еврейския глагол "хавах", със значение "да стана" и всъщност означава "той причинява да стане". Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява своите намерения. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.^[2].

Източници

↑ "A Dictionary of the Bible", 1863
↑ "The Divine Name That Will Endure Forever"(Божието име, което ще пребъде до века) http://www.watchtower.org/e/na/article_02.htm

Вижте също

Шаблон:Юдаизъм-мъниче

[1] "A Dictionary of the Bible", 1863

[2] "The Divine Name That Will Endure Forever"(Божието име, което ще пребъде до века) http://www.watchtower.org/e/na/article_02.htm

[1]

[2]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[Картинка:Tetragrammaton scripts.svg|рамка|дясно|[[Тетраграматон]]ът на [[Финикийски език|финикийски]] ([[1100 пр.н.е.]] до [[300]] от н.е.), [[Арамейски език|арамейски]] ([[10 век пр.н.е.]] до [[1 век]]) и на съвременен [[иврит]].]]
-'''Яхве''' ''(с [[абревиатура]]: '''YHWH''')'' е [[транслитерация]] на [[иврит|еврейското]] "יַהְוֶה", което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на [[Библия]]та [[Вилхелм Гезений]] (1786-1842) през 19 век.<ref>[http://img.villagephotos.com/p/2003-7/264290/YahwehfromSmithsBibleDictionarylowres.JPG "A Dictionary of the Bible", 1863]</ref> В еврейският текст на [[Стар Завет|Стария Завет]], който се нарича [[Танах]] това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от [[Десетте Божи заповеди|Декалога]] и традицията да не се споменава напразно името на [[Бог|Бога]], [[евреи|евреите]] от векове насам го произнасят или като "Хашем" (буквално означава "Името") или като "Адонай" (което значи "Господар" или още "[[Бог|Господ]]"). Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа - никой не може да определи със сигурност. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Не се притесняват да използват това име само защото не знаят как е било произнасяно през първи век. Другата причина е свързана с една отдавнашна традиция на юдеите. Много от тях смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му." (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на Еврейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.
+'''Яхве''' е българката [[транслитерация]] на [[иврит|еврейското]] ''יַהְוֶה'', което е вокализация на ''יהוה'', предложена от немския ориенталист и изследовател на [[Библия]]та [[Вилхелм Гезений]] (1786-1842) през 19 век.<ref>[http://img.villagephotos.com/p/2003-7/264290/YahwehfromSmithsBibleDictionarylowres.JPG "A Dictionary of the Bible", 1863]</ref>
+В еврейският текст на [[Стар Завет|Стария завет]], който се нарича [[Танах]], това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от [[Десетте Божи заповеди|Декалога]] и традицията да не се споменава напразно името на [[Бог|Бога]], [[евреи|евреите]] от векове насам го назовават или като „хашем“ — буквално означава „името“, или като „адонай“, което значи „господар“, сиреч [[Бог]].
+Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Много от юдеите смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на юдейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.
 Божието име може да се намери: В Псалм 83:18[82:19СИ] "Ревизирано издание на Библията" от 1938 г. той е предаден по следния начин:"За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя." В същата Библия неговото име може да се намери 399 пъти.