Илия Куртев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| |
| категория = революционер |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| px = 240 |
|||
| описание = български опълченец общественик |
| описание = български опълченец общественик |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[2 юли]] [[1858]] |
|||
| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[7 август]] [[1923]] |
|||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
}} |
}} |
||
Ред 15: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:BASA-1951K-1-1-4-Todor Saev.JPG|дясно|мини|240п|Членска карта на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] на [[Тодор Саев]], подписана от председателя Илия Куртев и секретаря [[Борис Мандушев]]]] |
[[Файл:BASA-1951K-1-1-4-Todor Saev.JPG|дясно|мини|240п|Членска карта на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] на [[Тодор Саев]], подписана от председателя Илия Куртев и секретаря [[Борис Мандушев]]]] |
||
[[Файл:Iliya Kurtev Manifesto.jpg|дясно|мини|250п|Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.]] |
|||
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на казата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|authorlink= |coauthors= |year= |publisher= „Св. Георги Победоносец“ |location= |isbn= |pages= 175|url= |accessdate=}}</ref> |
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на казата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|authorlink= |coauthors= |year= |publisher= „Св. Георги Победоносец“ |location= |isbn= |pages= 175|url= |accessdate=}}</ref> |
||
Версия от 21:03, 16 февруари 2016
Илия Куртев | |
български опълченец общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.
Биография
Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на казата за обединение на българските земи.[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.[2]
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.[1]
В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.[3]
Бележки
- ↑ а б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 2015-08-07. Посетен на 2015-12-15.
- ↑ Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
- ↑ Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.