Офорт

Част от серията статии за История на печата
Ксилография (200) Ръчен набор (1040) Ръчна печатна преса (1454) Офорт (ок. 1500) Мецотинто (1642) Акватинта (1768) Литография (1796) Хромолитография (1837) Ролна печатна машина (1843) Хектограф (1869) Офсетов печат (1875) Hot-metal typesetting (1886) Циклостил (1890) Ситопечат (1907) Спиртов дупликатор (1923) Сублимационен печат (1957) Фотонабор (1960-те) Флексопечат Матричен печат (1964) Лазерен печат (1969) Термопечат (ок. 1972) Мастиленоструен печат (1976) Триизмерен печат (1986) Цифров печат (1993)

Рембранд, Автопортрет

Офорт (от френски eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която се издрасква рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица се получават отпечатъци (клишета) върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена;a/b, където a е поредният номер, а b – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.