Престрелка при връх Сарабурун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 3: Ред 3:
== Предистория ==
== Предистория ==
През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима [[Диверсия|диверсанти]] преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. [[Вълче поле]].
През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима [[Диверсия|диверсанти]] преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. [[Вълче поле]].
След като преминават през граничната бразда, борците против комунистическата власт се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх [[Сарабурун]] от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх [[Шейновец]] (Курткале) и вътрешността на страната.
След като преминават през граничната бразда, борците против комунистическата власт се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх [[Сарабурун]] от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх [[Шейновец]] (Курткале) и вътрешността на страната.Комунистическата пропаганда не случайно нарича тези усои така, опитвайки се да внуши нещо бандитско у хора, които имат идеологически различия с тях и да принизи борбата им за едно по-добро и справедливо общество.
Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на [[гранична застава]] „Круша” и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел”. Застава „Круша” се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел” – високо в планината (Североизточни [[Родопи]] / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец.
Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на [[гранична застава]] „Круша” и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел”. Застава „Круша” се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел” – високо в планината (Североизточни [[Родопи]] / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец.
В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за бандитите, но вече е късно – минали са 2 часа, бандитите са далече и няма възможност за адекватна реакция.
В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Антикомунистическите дейци се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за влезлите, но вече е късно – минали са 2 часа, антикомунистите са далече и няма възможност за адекватна реакция.
Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: [[младши сержант]] [[Асен Илиев]], [[ефрейтор]] [[Георги Стоименов]] и [[редник]] [[Стоил Косовски]]. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”.
Тъй като се предполага, че и на връщане те ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: [[младши сержант]] [[Асен Илиев]], [[ефрейтор]] [[Георги Стоименов]] и [[редник]] [[Стоил Косовски]]. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”.


== Престрелката ==
== Престрелката ==
В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане бандитите са трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун.
В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане антикомунистическият о'''тряд е от''' трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Попадналите в засада се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун.
Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите.
Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по нападналите го.
Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира.
Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира.
Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до [[Кралимарков камък]], намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите.
Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на антикомунистите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до [[Кралимарков камък]], намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите.


== Последици ==
== Последици ==
Двама от бандитската група са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив.
Двама от борците срещу комунистическата тиранична власт са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив.


В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието [[младши лейтенант]] и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък - [[Ивайловград]] (бившият [[граничен отряд]]).
В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието [[младши лейтенант]] и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък - [[Ивайловград]] (бившият [[граничен отряд]]).

Версия от 08:30, 25 март 2016

Престрелката при връх Сарабурун е най-голямото сражение с въоръжена бандитска група в историята на българските Гранични войски.

Предистория

През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. Вълче поле. След като преминават през граничната бразда, борците против комунистическата власт се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх Сарабурун от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх Шейновец (Курткале) и вътрешността на страната.Комунистическата пропаганда не случайно нарича тези усои така, опитвайки се да внуши нещо бандитско у хора, които имат идеологически различия с тях и да принизи борбата им за едно по-добро и справедливо общество. Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на гранична застава „Круша” и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел”. Застава „Круша” се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел” – високо в планината (Североизточни Родопи / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Антикомунистическите дейци се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за влезлите, но вече е късно – минали са 2 часа, антикомунистите са далече и няма възможност за адекватна реакция. Тъй като се предполага, че и на връщане те ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”.

Престрелката

В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане антикомунистическият отряд е от трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Попадналите в засада се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по нападналите го. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на антикомунистите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до Кралимарков камък, намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите.

Последици

Двама от борците срещу комунистическата тиранична власт са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив.

В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието младши лейтенант и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък - Ивайловград (бившият граничен отряд). На малка поляна западно от Сарабурун е построен паметник на тримата загинали граничари. Той стои там и днес. През 1982 г. в центъра на с. Вълче поле също е открит паметник на тримата загинали граничари, който представлява обелиск с триъгълна форма, в горната част на всяка от страните на който се виждат лицата на тримата граничари и техните имена. Ако човек се вгледа, ще забележи, че всяко едно от трите лица гледа приблизително в посока на своята застава.

Всяка година на 31 март граничари от различни поколения се събират, за да почетат паметта на загиналите.

Източници