Типи: Разлика между версии
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]] |
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]] |
||
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на Северна Америка (Плато, Югозапад). Думата ''типи'' на езика [[сиукси|лакота (сиу)]] означава ''жилище''. |
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на [[Северна Америка]] (Плато, Югозапад). Думата ''типи'' на езика [[сиукси|лакота (сиу)]] означава ''жилище''. |
||
== История == |
== История == |
||
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат още през |
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат още през [[палеолит]]а. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от [[Сибир]] и индианците от Северна Америка. Може са се предположи, че традицията на тези жилища е пренесена от Североизточна [[Азия]] при преселението на протоиндианците през Берингийската суша. |
||
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на |
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на [[вигвам]]а на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион. |
||
| ⚫ | Първоначалните обитатели на Великите равнини |
||
| ⚫ | Първоначалните обитатели на [[Големи равнини|Великите равнини]] са малобройни. Те са предимно пеши ловци на [[бизони]] и единственото транспортно средство, което имат е кучешката [[травуа]]. Има сведения, че тогавашните типита са много по – малки от използваните през XVIII – XIX в. и чергилото е съставено от две отделни половини, които се прикрепят с връзки една към друга. |
||
== Конструкция на типито == |
== Конструкция на типито == |
||
Типито се състои от скеле от пръти и покривало (чергило) изработвано предимно от [[бизон]]ова кожа, а в редки случаи |
Типито се състои от скеле от пръти и покривало (чергило) изработвано предимно от [[бизон]]ова кожа, а в редки случаи – от [[елен]]ова. В края на XIX в. широко започнал да се употребява и брезент. Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част. Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върху тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитата се делят на триколни (използвани от [[сиукси]], [[шайени]], [[кайови]] и др.) и четириколни (използвани от [[чернокраки]]те, [[кроу]] и др.). Върху тях се поставя покривалото, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се регулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено „уши“. |
||
| ⚫ | Oт вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40 – 1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа. В някои случаи под отвора за дима се опъва допълнителен заслон (на сиукски се нарича „озан“), който предпазва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд. Подът на типито се застила с кожи. Големината на типито е различна и варира според нуждите на даденото семейство и материалните му възможности. Диаметърът на основата е от 4 до 8 м. (обикновено 6 – 7 м.) и височина съответно от 3 до 6 м. |
||
Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част. |
|||
Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върху тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитата се делят на триколни (използвани от [[сиукси]], [[шайени]], кайова и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.). |
|||
Върху тях се поставя покривалото, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се регулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено "уши". |
|||
Oт вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40-1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа. |
|||
В някои случаи под отвора за дима се опъва допълнителен заслон (на сиукски се нарича "озан"), който предпазва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд. |
|||
| ⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| Ред 37: | Ред 33: | ||
Image:Genova-Castello d'Albertis-teepees.jpg |
Image:Genova-Castello d'Albertis-teepees.jpg |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
{{индианци-мъниче}} |
|||
[[Категория:Индианци]] |
[[Категория:Индианци]] |
||
Версия от 20:00, 21 април 2016
Типи е конусовидна индианска шатра, използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на Северна Америка (Плато, Югозапад). Думата типи на езика лакота (сиу) означава жилище.
История
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат още през палеолита. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от Сибир и индианците от Северна Америка. Може са се предположи, че традицията на тези жилища е пренесена от Североизточна Азия при преселението на протоиндианците през Берингийската суша.
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на вигвама на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион.
Първоначалните обитатели на Великите равнини са малобройни. Те са предимно пеши ловци на бизони и единственото транспортно средство, което имат е кучешката травуа. Има сведения, че тогавашните типита са много по – малки от използваните през XVIII – XIX в. и чергилото е съставено от две отделни половини, които се прикрепят с връзки една към друга.
Конструкция на типито
Типито се състои от скеле от пръти и покривало (чергило) изработвано предимно от бизонова кожа, а в редки случаи – от еленова. В края на XIX в. широко започнал да се употребява и брезент. Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част. Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върху тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитата се делят на триколни (използвани от сиукси, шайени, кайови и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.). Върху тях се поставя покривалото, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се регулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено „уши“. Oт вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40 – 1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа. В някои случаи под отвора за дима се опъва допълнителен заслон (на сиукски се нарича „озан“), който предпазва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд. Подът на типито се застила с кожи. Големината на типито е различна и варира според нуждите на даденото семейство и материалните му възможности. Диаметърът на основата е от 4 до 8 м. (обикновено 6 – 7 м.) и височина съответно от 3 до 6 м.
