Майор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Военни звания в Българската армия; Добавяне на Категория:Военни звания using HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м декември се пише с малка буква |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
'''Майор''' (във флота: '''капитан III ранг''') (от [[латински език|латински]] ''major'', „голям“, „главен“) е първото [[военно звание]] за старшите офицери. |
'''Майор''' (във флота: '''капитан III ранг''') (от [[латински език|латински]] ''major'', „голям“, „главен“) е първото [[военно звание]] за старшите офицери. |
||
Предшества се от [[капитан]] и след него е [[подполковник]]. <ref>Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 |
Предшества се от [[капитан]] и след него е [[подполковник]]. <ref>Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138</ref> Придобива се след успешно завършване на военна академия, обикновено с двегодишен период на обучение. Във военно-морските сили съответства званието капитан III ранг. |
||
В руската армия званието майор е въведено от [[Петър Велики]] през [[1698]] г., а в [[Червена армия|Червената армия]] - през [[1935]] г. |
В руската армия званието майор е въведено от [[Петър Велики]] през [[1698]] г., а в [[Червена армия|Червената армия]] - през [[1935]] г. |
Версия от 23:43, 15 юли 2016
Майор (във флота: капитан III ранг) (от латински major, „голям“, „главен“) е първото военно звание за старшите офицери.
Предшества се от капитан и след него е подполковник. [1] Придобива се след успешно завършване на военна академия, обикновено с двегодишен период на обучение. Във военно-морските сили съответства званието капитан III ранг.
В руската армия званието майор е въведено от Петър Велики през 1698 г., а в Червената армия - през 1935 г.
Виж също
- Генерал-майор
- Премиер-майор
- Секунд-майор
|
Източници
- ↑ Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138