Кою Райчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:31, 26 август 2016

Никола (Кою) Райчев e роден в Трявна български възрожденец, водач на българската община в Балчик в борбите й с гръцките фанариоти за българска църква и просвета.

Дейност

Pоден e в Трявна в 1811 г. След Руско-турската война 1828-1829 г. заедно българи от различни краища на страната се заселва в Балчик, в началото на 40-те години оглавява българската община и църковно настоятелство в Балчик и благодарение на него в 1845 г. е построен и отваря врати първият български възрожденски храм тук - църквата "Свети Николай" в българската част на града - дн. кв. Хоризонт (ст. Гемиджи махала).^[2] Отец Иван започва първите от столетия служби, не на гръцки, а на български език. При църквата е построено и първото българско училище в Балчик в което същата 1845 г. започва занятия даскал Стойко Иванов от Котел.^[3] Българите обаче веднага изпитват тежестта на фанариотския гнет, особено след заточението заради българщината му на силно подкрепилия въздигането на храма одесоски митрополит Йосиф българин от Сяр в 1846 г.^[4] и идването pd владика на Варна гръка Порфирий и и натиска на установили я се в 1847 г. в Балчик гръцки консул. В новопостроената църква службите на български език са прекратени, събраните църковни български книги са взети и продадени на с. Езерец, българския свещеник и даскала прогонени, всъщност към 1848 църквата е отнета на българите и накрая храмът е опожарен.

Кою Рачев обаче не скланя глава, веднага дарява на общината голямата си къща в махала “Аязмо” до морето и отваря в нея българско училище. В 1851 той успява да извдейства ферман за българска църква и прави от дарената си къщата втори българси храм наречен "Света Троица", като за училището там са построени нужните три стаи: за момчета, за момичета и учителска стая (днес това мястото е заето от частния комплекс "Марина сити") В 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква.^[5].

Тогава възрожденецът повежда балчиклии на яростна борба за възстановяване на храма с училището на тяхното първоначално място в българската или както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“. Повикани са първомайстор Георги Денюв от близкото до родната на Кою Райчев Трявна село Куманите и зографа Петър Стоянов от Котел, голямата икона на св. Спиридон рисува Койчо Досюв от Трявна и в 1866 г. величествено препостроената и със значителни лични средства на Райчев, голяма белокаменна българска църква отваря врати заедно със създадено в двора й най-модерно за времето си българско училище където първо в Балчик се преподава по Бел-Ланкастерската методика.

В 1871 г. при създаването на Българската Екзархия балчиклии в резуллтат на възрожденската усърдна и неотлронна десетилетна дейност на Кою Райчев я посрещат не само със своя просторна църква, но действат и две български училища - взаимното при нея и малкото при брега на морето построено до устроената в църква негова къща.

Памет за Кою Райчев

В Балчик, една от важните улици недалеч южно от възрожданския храм Свети Николай по решение на гражданството отдавна официално носи името "Кою Райчев".^[6]
В двора на възрожданския храм "Свети Николай" е издигната и осветена на 19 декември 2011от Варненския и великопреславсдких митрополит Кирил възпоменателна висока белокаменна чешма в памет на Кою Райчев, одесоският митрополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот.^[7] На 1 август 2016 на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет на Кою Райчев и тези на които е посветена чешмата. ^[8]

Външни препракти

Източници

Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, 3-6 София 2010 г.
Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.

↑ Освещаване от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и откриване от кмета на Балчик на Възпоменателната мемориална чешма на моряците от Черноморския и Беломорския ни флот издигната от инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с помощ и дарени материали от техни съмишлиници в градината на храма Свети Никола в Балчик, 19 декември 2011 г.
↑ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012
↑ Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com
↑ История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия
↑ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012
↑ Улиць "КОю Райчев", Карта на Балчик, Картограф ком
↑ Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Негово Високопреосвещенство освети реплика на патронната икон и новоизградените възпоменателна чешма и фонтана ",Живоприемний източник” в двора на храма, Балчишки телеграф 4 януари 2912г.
↑ Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016

[1] Освещаване от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и откриване от кмета на Балчик на Възпоменателната мемориална чешма на моряците от Черноморския и Беломорския ни флот издигната от инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с помощ и дарени материали от техни съмишлиници в градината на храма Свети Никола в Балчик, 19 декември 2011 г.

[2] Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012

[3] Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com

[4] История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия

[5] Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012

[6] Улиць "КОю Райчев", Карта на Балчик, Картограф ком

[7] Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Негово Високопреосвещенство освети реплика на патронната икон и новоизградените възпоменателна чешма и фонтана ",Живоприемний източник” в двора на храма, Балчишки телеграф 4 януари 2912г.

[8] Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 ==Дейност==
-Pоден e в Трявна в [[1811]] г. След Руско-турската война 1828-1829 г. заедно българи от различни краища на страната се заселва в Балчик, в началото на 40-те години оглавява българската община и църковно настоятелство в Балчик и благодарение на него в 1845 г. е построен и отваря врати първият български възрожденски храм тук - църквата "Свети Николай" в българската част на града - дн. кв. Хоризонт (ст. Гемиджи махала).<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref> Отец Иван започва първите от столетия служби, не на гръцки, а на български език. При църквата е построено и първото българско училище в Балчик в което  същата 1845 г. започва занятия даскал Стойко Иванов от Котел.<ref>[http://bgspirit.com/map?view=852 Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com]</ref> Българите обаче веднага изпитват тежестта на фанариотския гнет, особено след заточението заради българщината му на силно подкрепилия въздигането на храма одесоски митрополит Йосиф българин от Сяр в 1846 г.<ref>[http://pravoslavieto.org/eparh/vnepist.html История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия]</ref> и идването pd владика на Варна гръка Порфирий и и натиска на установили я се в 1847 г. в Балчик гръцки консул.  В новопостроената църква службите на български език са прекратени, събраните църковни български книги са взети и продадени на с. Езерец, българския свещеник и даскала прогонени и  накрая храмът е опожарен.
+Pоден e в Трявна в [[1811]] г. След Руско-турската война 1828-1829 г. заедно българи от различни краища на страната се заселва в Балчик, в началото на 40-те години оглавява българската община и църковно настоятелство в Балчик и благодарение на него в [[1845]] г. е построен и отваря врати първият български [[възрожденски]] храм тук - [[Свети Николай (Балчик)|църквата "Свети Николай"]] в българската част на града - дн. кв. Хоризонт (ст. Гемиджи махала).<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref> Отец Иван започва първите от столетия служби, не на гръцки, а на български език. При църквата е построено и първото българско училище в Балчик в което  същата 1845 г. започва занятия даскал Стойко Иванов от Котел.<ref>[http://bgspirit.com/map?view=852 Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com]</ref> Българите обаче веднага изпитват тежестта на фанариотския гнет, особено след заточението заради българщината му на силно подкрепилия въздигането на храма одесоски митрополит [[Йосиф Серчанин|Йосиф българин]] от [[Сяр]] в 1846 г.<ref>[http://pravoslavieto.org/eparh/vnepist.html История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия]</ref> и идването pd владика на Варна гръка Порфирий и и натиска на установили я се в 1847 г. в Балчик гръцки консул.  В новопостроената църква службите на български език са прекратени, събраните църковни български книги са взети и продадени на с. Езерец, българския свещеник и даскала прогонени, всъщност към [[1848]] църквата е отнета на българите и  накрая храмът е опожарен.
-Кою Рачев  обаче не скланя глава, веднага дарява на общината голямата си къща в махала “Аязмо” до морето и отваря в нея българско училище. В 1851 той успява да извдейства ферман за българска църква и прави от дарената си къщата втори българси храм наречен "Света Троица", като за училището там са построени нужните три стаи: за момчета, за момичета и учителска стая (днес това мястото е заето от частния комплекс "Марина сити") В 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква.<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref>.
+Кою Рачев  обаче не скланя глава, веднага дарява на общината голямата си къща в махала “Аязмо” до морето и отваря в нея българско училище. В [[1851]] той успява да извдейства ферман за българска църква и прави от дарената си къщата втори българси храм наречен "Света Троица", като за училището там са построени нужните три стаи: за момчета, за момичета и учителска стая (днес това мястото е заето от частния комплекс "Марина сити") В [[1862]] г. гърците успяват да завземат и тази българска църква.<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref>.
-Тогава възрожденецът повежда балчиклии на яростна борба за възстановяване на храма с училището на тяхното първоначално място в българската или както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“. Повикани са първомайстор [[Георги Денюв]] от близкото до родната на Кою Райчев Трявна село [[Куманите]] и зографа Петър Стоянов от [[Котел]], голямата икона на св. Спиридон рисува Койчо Досюв от Трявна и в 1866 г. величествено препостроената и със значителни лични средства на Райчев, голяма белокаменна българска църква отваря врати заедно със създадено в двора й  най-модерно за времето си българско училище където първо в Балчик се преподава по Бел-Ланкастерската методика.
+Тогава възрожденецът повежда балчиклии на яростна борба за възстановяване на храма с училището на тяхното първоначално място в българската или както я назовава [[Константин Иречек|К. Иречек]], „Въздушната махала“. Повикани са първомайстор [[Георги Денюв]] от близкото до родната на Кою Райчев Трявна село [[Куманите]] и зографа Петър Стоянов от [[Котел]], голямата икона на св. Спиридон рисува Койчо Досюв от Трявна и в [[1866]] г. величествено препостроената и със значителни лични средства на Райчев, голяма белокаменна българска църква отваря врати заедно със създадено в двора й  най-модерно за времето си българско училище където първо в Балчик се преподава по Бел-Ланкастерската методика.
-В 1871г. при създаването на Българската Екзархия балчиклии в резуллтат на възрожденската усърдна ш неоткронна десетилетна дейност на Кою Райчев я посрещат не само със своя просторна църква, но действат и две български училища - взаимното при нея и малкото при брега на морето построено до устроената в църква негова къща.
+В [[1871]] г. при създаването на Българската Екзархия балчиклии в резуллтат на възрожденската усърдна и неотлронна десетилетна дейност на Кою Райчев я посрещат не само със своя просторна църква, но действат и две български училища - взаимното при нея и малкото при брега на морето построено до устроената в църква негова къща.
 ==Памет за Кою Райчев ==
-* В Балчик, една от важните улици недалеч южно от възрожданския храм Свети Николай по решение на гражданството отдавна официално носи името "Кою Райчев".<ref>[http://www.cartogiraffe.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BA/%D0%9A%D0%BE%D1%8E+%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2/#17,43.412459747522405,28.16719114780426 Улиць "КОю Райчев", Карта на Балчик, Картограф ком]</ref>
+* В Балчик, една от важните [[Улица|улици]] недалеч южно от възрожданския храм Свети Николай по решение на гражданството отдавна официално носи името "Кою Райчев".<ref>[http://www.cartogiraffe.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BA/%D0%9A%D0%BE%D1%8E+%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2/#17,43.412459747522405,28.16719114780426 Улиць "КОю Райчев", Карта на Балчик, Картограф ком]</ref>
-* В двора на възрожданския храм Свети Николай е издигната и осветена на [[19 декември]] [[2011]]от Варненския и великопреславсдких митрополит Кирил възпоменателна чешма в памет на Кою Райчев, одесоският митрополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот.<ref>[http://www.balchiktelegraph.com/archives/3187 Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Негово Високопреосвещенство освети реплика на патронната икон и новоизградените възпоменателна чешма и фонтана ",Живоприемний източник” в двора на храма, Балчишки телеграф 4 януари 2912г.]
+* В двора на [[Свети Николай (Балчик)|възрожданския храм "Свети Николай"]] е издигната и осветена на [[19 декември]] [[2011]]от Варненския и великопреславсдких митрополит Кирил възпоменателна висока белокаменна чешма в памет на Кою Райчев, одесоският митрополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот.<ref>[http://www.balchiktelegraph.com/archives/3187 Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Негово Високопреосвещенство освети реплика на патронната икон и новоизградените възпоменателна чешма и фонтана ",Живоприемний източник” в двора на храма, Балчишки телеграф 4 януари 2912г.]
 </ref> На [[1 август]] [[2016]] на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет на  Кою Райчев и тези на които е посветена чешмата. <ref>Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016</ref>