Георги Георгиев (ветроходец): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|форматиране, препратки}}
{{обработка|форматиране, препратки}}
{{Биография инфо
| име= Георги Георгиев
| портрет=
| описание= български мореплавател
| наставка=
| роден-дата=[[4 юни]] [[1930]]
| роден-място=[[Кърджали]], [[България]]
| починал-дата=[[13 май]] [[1980]]
| починал-място=[[Одеса]], [[Украйна]]
}}


Капитан Георги Георгиев (1930 -1980, е роден в Кърджали на 4 юни 1930 година. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 година бащата получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го помамва още тогава, или както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, "То, морето, ме очарова още от самото начало." От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на Хелинга (там, където на времето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.
'''Георги Георгиев''' е [[България|български]] ветроходец. Роден е в [[Кърджали]] на [[4 юни]] [[1930]] г. Баща му е офицер от армията (родом от [[Ботевград]]) и семейството често сменя местожителството си. През [[1939]] или [[1940]] бащата получава назначение във [[Варна]] и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го помамва още тогава, или както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, "То, морето, ме очарова още от самото начало." От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на Хелинга (там, където на времето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.
В началото на 50-те години, Капитана отива в София, където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг - военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално "с две ръце" първия софийски яхтклуб "Академик"- на Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича - да плава по море.
В началото на 50-те години, Капитанът отива в [[София]], където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг - военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално "с две ръце" първия софийски яхтклуб "Академик"- на Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича - да плава по море.
След основаването на яхтклуб "Порт Варна" (който след смъртта на Капитана ще вземе неговото име), Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб през 1974 година с яхта "Вега" под командването на Георги Георгиев (членове на екипажа - Иван Георгиев-Зъбата, Иван Йорданов и журналистът Братислав Талев, син на писателя Димитър Талев, а по онова време - журналист в списание "Наука и техника за младежта")е обиколка на Черно море с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта.
След основаването на яхтклуб "Порт Варна" (който след смъртта на Капитана ще вземе неговото име), Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб през 1974 година с яхта "Вега" под командването на Георги Георгиев (членове на екипажа - Иван Георгиев-Зъбата, Иван Йорданов и журналистът Братислав Талев, син на писателя Димитър Талев, а по онова време - журналист в списание "Наука и техника за младежта") е обиколка на Черно море с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта.
През 1975 година, по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR - Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.
През 1975 година, по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR - Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.
На 5 юни 1976 година яхтата "Кор Кароли" е една от 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки.
На 5 юни 1976 година яхтата "Кор Кароли" е една от 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки.
След прекалено дълъг престой за доокомлпектоване на яхтата в Ню Йорк, "Кор Кароли" отплава за Куба, където на 20.12.1976 година стартира в околосветския си рейс. Той е завършен пак на 20.12 - на следващата година с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време - под 202 денонощия. Впрочем това постижение бе включено в Книгата на рекордите "Гинес" три години по-късно и преседя там почти десет години - което си е рекорд само по себе си.
След прекалено дълъг престой за доокомлпектоване на яхтата в [[Ню Йорк]], "Кор Кароли" отплава за [[Куба]], където на [[20 декември]] [[1976]] година стартира в околосветския си рейс. Той е завършен на следващата година, отново на 20 декември с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време - под 202 денонощия. Три години по-късно това постижение е включено в Книгата на рекордите "Гинес".
След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев бе удостоен със званието "Герой на НРБ". Впрочем тогава той бе единственият "простосмъртен", получил наградата, останалите бяха все партийни вождове и величия.
След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието "Герой на НРБ". На името му е кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на [[Български морски флот|БМФ]], стана почетен спортист номер едно за 1977 г., както и почетен гражданин на [[Варна]] и родния му Кърджали.
На името на Капитана бе кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на БМФ, стана почетен спортист номер едно за 1977-а, както и почетен гражданин на Варна и родния му Кърджали.


== Външни препратки ==
ТИНКО ТРИФОНОВ
* http://www.cor-caroli.hit.bg/

Версия от 15:29, 30 декември 2006

Георги Георгиев
български мореплавател
Роден
Починал

Георги Георгиев е български ветроходец. Роден е в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 бащата получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го помамва още тогава, или както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, "То, морето, ме очарова още от самото начало." От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на Хелинга (там, където на времето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците. В началото на 50-те години, Капитанът отива в София, където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг - военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално "с две ръце" първия софийски яхтклуб "Академик"- на Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича - да плава по море. След основаването на яхтклуб "Порт Варна" (който след смъртта на Капитана ще вземе неговото име), Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб през 1974 година с яхта "Вега" под командването на Георги Георгиев (членове на екипажа - Иван Георгиев-Зъбата, Иван Йорданов и журналистът Братислав Талев, син на писателя Димитър Талев, а по онова време - журналист в списание "Наука и техника за младежта") е обиколка на Черно море с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта. През 1975 година, по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR - Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми. На 5 юни 1976 година яхтата "Кор Кароли" е една от 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки. След прекалено дълъг престой за доокомлпектоване на яхтата в Ню Йорк, "Кор Кароли" отплава за Куба, където на 20 декември 1976 година стартира в околосветския си рейс. Той е завършен на следващата година, отново на 20 декември с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време - под 202 денонощия. Три години по-късно това постижение е включено в Книгата на рекордите "Гинес". След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието "Герой на НРБ". На името му е кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на БМФ, стана почетен спортист номер едно за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и родния му Кърджали.

Външни препратки