Идилия: Разлика между версии
м 1 МЕП беше премахнат |
м без right/дясно в картинки (x2) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[File:William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - The Young Shepherdess (1885).jpg|мини|''„Младата овчарка“'' от [[Уилям Адолф Бугро]].]] |
||
[[ |
[[File:William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - The Shepherdess (1889).jpg|мини|''„Овчарката“'', от Бугро.]] |
||
'''Идилията''' (от [[старогръцки език]]: εἰδύλλια, ''малка картина'') е кратка [[поема]], описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките [[пасторал]]ни поеми от [[Теокрит]] - „Идилии“. По-късно се появяват други подобни творби от разнообразни автори като например [[Древен Рим|римските]] поети [[Виргилий]] и [[Катул]], [[италиански]]я поет [[Джакомо Леопарди]] и [[английски]]я поет [[Алфред Тенисън]] („[[Идилии на краля]]“). |
'''Идилията''' (от [[старогръцки език]]: εἰδύλλια, ''малка картина'') е кратка [[поема]], описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките [[пасторал]]ни поеми от [[Теокрит]] - „Идилии“. По-късно се появяват други подобни творби от разнообразни автори като например [[Древен Рим|римските]] поети [[Виргилий]] и [[Катул]], [[италиански]]я поет [[Джакомо Леопарди]] и [[английски]]я поет [[Алфред Тенисън]] („[[Идилии на краля]]“). |
Версия от 15:21, 22 септември 2016
Идилията (от старогръцки език: εἰδύλλια, малка картина) е кратка поема, описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките пасторални поеми от Теокрит - „Идилии“. По-късно се появяват други подобни творби от разнообразни автори като например римските поети Виргилий и Катул, италианския поет Джакомо Леопарди и английския поет Алфред Тенисън („Идилии на краля“).
Идилията може също да бъде определен вид картина, по принцип представяща селяни и техните животни в провинциална обстановка. Това представлява хармоничният съюз между човек, животно и околна среда, което пречи на картината да е просто пейзаж или рисунка на животни, или портрет. Природата е представена по реалистичен начин.
Обектите на тези картини са селяни в техните нецивилизовани условия, представящи наивността им и щастливия живот, който водят въпреки или може би заради нея. Подходът към изобразяването не е хумористичен, а емоционален, понякога дори сантиментален.
Примери
Примери за идилии са:
- „Идилии на краля“ - Алфред Тенисън
- „Херман и Доротея“ - Йохан Волфганг фон Гьоте
- „Snow-Bound: A Winter Idyl“ - Джон Уитиър
- „Самотната жътварка“ - Уилям Уърдсуърт