Владимир Георгиев (езиковед)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

---

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден	3 февруари 1908 г. (стар стил) с. Габаре, България
Починал	14 юли 1986 г. София, Народна република България
Учил във	Виенски университет Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет Институт за български език при БАН
Семейство
Подпис

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971-1986 г.

Биография

Образование

Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. Габаре. Завършва класическа филология в Софийския университет (1930). През 1933-34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939–1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946–1947 година е на специализация в Париж.

Професионално развитие

Асистент (1931–1941), доцент (1936–1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.

През 1947–1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948–1951 година е заместник-ректор, през 1951–1956 година — ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.

През 1951–1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956–1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959–1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.

Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година — главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателства

• Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
• Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
• Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
• Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
• Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
• Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
• Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

• 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
• 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
• 1957 — „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
• 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
• 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
• 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
• 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
• 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
• 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
• 1977 — „Траките и техният език“ (монография)

Източници

• Биография на Владимир Георгиев на сайта на Софийския университет
• Стефан Брезински, „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“, в . „Дума“, 08.12.2007