Любомир Халачев

Любомир Халачев
български продуцент, сценарист и режисьор
Роден	14 февруари 1950 г. София, България
Учил в	Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Работил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Любомир Тодоров Халачев е български сценарист и режисьор.

Роден е в град София на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство.

През 1981 – 83 г. специализира в Италия и Франция документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и British counsil, през 2000 г. завършва курс на EURIKA AUDIOVISUEL по „Продукция и разпространение“, през 2002 г. завършва курс организиран от Висшите училища по кино в областта на филмовата продукция, а през 2003 г. завършва „North by Northwest“ в Дания – едногодишен курс към програма „МЕДИА ІІ“ за сценарна консултация и работа на продуценти със сценаристи. През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във Варшава, през 2004 – 2005 е работил като професор в Сингапур, университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уърк-шопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е Декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – Ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор, доктор по изкуствознание.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с Ивайло Калфин. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от Георги Първанов.

Филмография

Режисьор и сценарист на повече от 100 документални филма. Между тях:

„Ново време“ -1981 г., „Куче на прозорец“ – 1986 г., „Протегни ръка“ – 1987 г., „Мимикрия“ – 1989 г.,“Парламентът” (Вся власт советам) – 1989 г., „Мечтание“ – 1991 г., „Хартиената завеса“ – 1996 г., „Черно море“ – 1998 г., „Копнеж по нови неща“– 1999 г., „Благослов“ – 2000 г., „Как Европа влезе в България…“ – 2002 г., „Френската жена на българския подофицер“ – 2003 г., „Мъж за милиони“, 2006, „Сингапур – градът на лъва“ и „Народите между джунглата и океана“ – 2007 г., „Биографията на една снимка“ – 2009 г., „No comment“ (Без думи), 2010 г., „Поучителната история за живота на братя Прошек“ – 2014 г.

Филмът „Образ невъзможен“ е носител на наградата „Златна роза“ за документален филм от фестивала във Варна, „Служение“ е носител на Диплом от фестивала в Минск, 1996 г. и е селекциониран за фестивала „Religion today“ в Тренто, Италия, 2000 г., „Копнеж по нови неща“, е участвал във фестивала в Тиша Можи-Унгария, 2000 г., „Атентатът“ е участвал в престижния фестивал „Prix Europa“, Берлин 2000 г., „Благослов“ участва във фестивала в Краков – 2001 г., „Как България влезе в Европа“ е носител на „Специалната награда на журито“ от „Златната ракла“ 2002 г., „Мъж за милиони“ печели награда за най-добра мъжка роля на „Златната ракла“ – 2006 г. „Благослов“ е продаден в САЩ, на телевизия EWTN, в Полша и Швейцария, сериалът „Духът на българина – 1850 – 1950“ (обединяващ 4 документални филма) е номиниран за наградата „Еразмус Евро Медиа“ – 2010 г., „Без думи“ (No comment) е селекциониран за LIDF (Лондонския международен фестивал) – 2011 г., „Поучителната история за живота на братя Прошек“ печели Диплом на фестивала „Златен ритон“ 2014 г.

Издадени книги

• 1. „Кинотехника и техника на киноснимките“ (съвм. С Атанас Тасев) – 1980 г. – изд. Техника
• 2. „Драматургия на цвета в киното“ – 1984 г. – изд.”Наука и изкуство“
• 3. „Художници с кинокамера“ – 1988 г. – изд. „д-р Петър Берон“
• 4. „Документалното кино“– изкуство и техника – 1993 г. – изд. „д-р Петър Берон“
• 5. „Направи си сам...обществена телевизия“ – 2000 г. – изд. „НАТФИЗ Кр. Сарафов“
• 6. „Документалното кино“– начин на живот – 2004 г. – изд. „Титра“
• 7. „Документалното кино“– стъпка по стъпка – 2009 г. изд. „Кадиак филм”
• 8. „Крос по Сен Жермен“ – разкази – 2010 г., изд. „Валентин Траянов“
• 9. „Всяка вечер в седем“ – разкази – 2012 г. – изд. „Хермес“
• 10. „Любов по време на студената война“ – разкази, 2015 г., – изд. „Захарий Стоянов“

Външни препратки

• Профил в IMDB