Воница: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м. ред. |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
'''Воница''' е градче в историческа [[Акарнания]], на брега на [[Амбракийски залив|амбракийския залив]] на [[Йонийско море]].<ref>http://www.akarnania.net/vonitsa/ ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ</ref> Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира [[Превеза]]. |
'''Воница''' е градче в историческа [[Акарнания]], на брега на [[Амбракийски залив|амбракийския залив]] на [[Йонийско море]].<ref>http://www.akarnania.net/vonitsa/ ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ</ref> Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира [[Превеза]]. |
||
[[Етимология]]та на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния [[гръцки език]] ([[димотики]]) от старобългарското [[Войница]]. С последното име градчето е записано и в руския [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]. <ref>Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон</ref> Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е [[Боница]] <ref>''Annuario Pontificio 2013'' (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", p. 851</ref>, вероятно видоизменено от българското [[Бойница]]. |
[[Етимология]]та на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния [[гръцки език]] ([[димотики]]) от старобългарското [[Войница]]. С последното име градчето е записано и в руския [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]. <ref>Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, Т. 7 (13), 1892</ref> Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е [[Боница]] <ref>''Annuario Pontificio 2013'' (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", p. 851</ref>, вероятно видоизменено от българското [[Бойница]]. |
||
[[Етимология]]та на името му отразява и владението в минало време на цяла [[Етолоакарнания]] от цар [[Симеон Велики]], а после и от цар [[Стефан Душан]]. По времето на втория, а и през целия [[14 век]] и [[15 век]], проникват през Етолоакарнания в [[Атика]] и [[Пелопонес]] т.нар. [[арванити]]. |
[[Етимология]]та на името му отразява и владението в минало време на цяла [[Етолоакарнания]] от цар [[Симеон Велики]], а после и от цар [[Стефан Душан]]. По времето на втория, а и през целия [[14 век]] и [[15 век]], проникват през Етолоакарнания в [[Атика]] и [[Пелопонес]] т.нар. [[арванити]]. |
Версия от 13:11, 12 октомври 2016
Воница Βόνιτσα | |
Изглед към крепостта | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Акарнания |
Дем | Анакторио |
Географска област | Етолоакарнания |
Площ | 69,892 km²[1] |
Надм. височина | 0 m |
Население | 4081 души (2011) |
Воница в Общомедия |
Воница е градче в историческа Акарнания, на брега на амбракийския залив на Йонийско море.[2] Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира Превеза.
Етимологията на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния гръцки език (димотики) от старобългарското Войница. С последното име градчето е записано и в руския Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон. [3] Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е Боница [4], вероятно видоизменено от българското Бойница.
Етимологията на името му отразява и владението в минало време на цяла Етолоакарнания от цар Симеон Велики, а после и от цар Стефан Душан. По времето на втория, а и през целия 14 век и 15 век, проникват през Етолоакарнания в Атика и Пелопонес т.нар. арванити.
Воница в историята на съвременна Гърция е известна като място на начало на въстанието срещу управлението на крал Отон I Гръцки, с което се слага края на т.нар. баварокрация в кралство Гърция.
Източници
- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ http://www.akarnania.net/vonitsa/ ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ
- ↑ Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, Т. 7 (13), 1892
- ↑ Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", p. 851