Иглика Трифонова: Разлика между версии
допълв |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]]. |
Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]]. |
||
== Роли в киното == |
|||
* [[Мера според мера]] – Съпругата на Димитри (1981) |
|||
* [[Последни желания]] – (1983) |
|||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
;Документални |
;Документални |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* „Разкази за убийства“ (1993) |
* „Разкази за убийства“ (1993) |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
;Игрални |
;Игрални |
||
Ред 46: | Ред 50: | ||
== Награди == |
== Награди == |
||
През 2006 г. – филмът ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'' получава на Фестивала “[[Златната роза]]“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за [[Красимир Доков]]) и наградата за операторско майсторство (за [[Рали Ралчев]]). |
През 2006 г. – филмът ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'' получава на Фестивала “[[Златната роза]]“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за [[Красимир Доков]]) и наградата за операторско майсторство (за [[Рали Ралчев]]). |
||
За „Лъжесвидетелят“ Иглика Трифонова печели награда на кинофестивала в Кан 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа – наградата ScriptEast <!-- отличието „Кшищов Кешловски“ -->.<ref>[http://movie.pop.bg/biography34590.html Биография на Иглика Трифонова]</ref> |
За „Лъжесвидетелят“ Иглика Трифонова печели награда на кинофестивала в Кан 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа – наградата ScriptEast <!-- отличието „Кшищов Кешловски“ -->.<ref>[http://movie.pop.bg/biography34590.html Биография на Иглика Трифонова]</ref> |
Версия от 08:26, 8 май 2017
Иглика Трифонова | |
Родена | 17 февруари 1957 г.
|
---|---|
Брачни партньори | Христо Гърбов |
Уебсайт |
Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор.
Биография
Родена е на 17 февруари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ „Лето господне 1990“ (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), „Възможни разстояния“ (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995).
Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).
През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]
Съпруга е на актьора Христо Гърбов.
Роли в киното
- Мера според мера – Съпругата на Димитри (1981)
- Последни желания – (1983)
Филмография
- Документални
- „Лето господне 1990-о“ (1990)
- „Възможни разстояния“ (1992)
- „Разкази за убийства“ (1993)
- „Портрет на една актриса“ (1994)
- „По пътя“ (1995)
- Игрални
- Писмо до Америка (2001)
- Разследване (2006)
- (Лъжесвидетел[3]) „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ (2015)
- „Асансьор за пациенти“ (2017)
Награди
През 2006 г. – филмът „Разследване“ получава на Фестивала “Златната роза“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев).
За „Лъжесвидетелят“ Иглика Трифонова печели награда на кинофестивала в Кан 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа – наградата ScriptEast .[4]
През май 2016 г. е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[5]
Източници
- ↑ Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14.01.2008. (на английски)
- ↑ Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър
- ↑ Димова, Елица. Иглика Трифонова: Всеки ден извършваме своите малки престъпления // сп Тема брой 21 (499), 30, 05 юни 2011. Посетен на 8 май 2017.
- ↑ Биография на Иглика Трифонова
- ↑ „Звезден миг за големи творци “, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
|