Аксел Уксеншерна: Разлика между версии
м Мънички Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Аксел Густафсон Уксеншерна''' ({{lang-sv|Axel Oxenstierna}}) е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Уксеншерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Росток]], [[Йена (град)|Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Уксеншерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Уксеншерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на |
'''Аксел Густафсон Уксеншерна''' ({{lang-sv|Axel Oxenstierna}}) е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Уксеншерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Росток]], [[Йена (град)|Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Уксеншерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Уксеншерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на шведите при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж [[Шведско-датска война (1643-1645)]]), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Уксеншерна, Швеция не само придобива значителни владения в [[Померания]], но и се утвърждава като авторитетна сила в [[Европа]]. |
||
Първоначално във вътрешната политика като регент Уксеншерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче |
Първоначално във вътрешната политика като регент Уксеншерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледа на него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Уксеншерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (по-късно Карл [[Карл X|X]]) ще възстанови [[абсолютизъм|абсолютизма]] за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Уксеншерна отстъпва по всичките ѝ искания, отношенията им се подобряват. Когато той умира, семейството му продължава да контролира развитието на Швеция. |
||
[[Категория:История на Швеция|Уксеншерна, Аксел]] |
[[Категория:История на Швеция|Уксеншерна, Аксел]] |
||
Версия от 14:15, 2 юни 2017
| Аксел Уксеншерна Axel Oxenstierna | |
| канцлер и регент на Швеция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Йенски университет Рощокски университет[1] |
| Семейство | |
| Подпис | .png) |
| Аксел Уксеншерна в Общомедия | |
Аксел Густафсон Уксеншерна (Шаблон:Lang-sv) е шведски граф, канцлер (1612-1654) при управлението на Густав II Адолф и дъщеря му Кристина и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Уксеншерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в Росток, Йена и Витенберг. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Уксеншерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу католиците в Германия в хода на Тридесетгодишната война (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при Люцен и Уксеншерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж Ришельо), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като Банер и Торстенсон. След поражението на шведите при Ньордлинген се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж Шведско-датска война (1643-1645)), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По Вестфалския мирен договор от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Уксеншерна, Швеция не само придобива значителни владения в Померания, но и се утвърждава като авторитетна сила в Европа.
Първоначално във вътрешната политика като регент Уксеншерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледа на него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Уксеншерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (по-късно Карл X) ще възстанови абсолютизма за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Уксеншерна отстъпва по всичките ѝ искания, отношенията им се подобряват. Когато той умира, семейството му продължава да контролира развитието на Швеция.