Кристина (Швеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристина
шведска кралица

Родена
Починала
Погребана Ватикан

Религия Католическа църква
Семейство
Род Ваза
Баща Густав II Адолф
Майка Мария Елеонора фон Бранденбург
Братя/сестри Густав Густавсон
Кристина в Общомедия

Кристина (на шведски: Kristina Augusta) е шведска кралица (1632 – 1654). Тя властва над Швеция (1633 – 1654) използвайки титлите кралица на шведите, готите и вандалите, велика принцеса на Финландия и дукеса на Ингрия, Естония, Ливония и Карелия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 декември 1626 година в Стокхолм, Швеция. Тя е единственото оцеляло законно дете на крал Густав II Адолф и Мария Елеонора от Бранденбург.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Церемониал на Кристина Шведска

На 6 години Кристина наследява трона на Швеция след смъртта на баща си, подпомогната от регентство начело с видния аристократ Аксел Оксенщиерна. През 1636 г. е отделена от вредното влияние на невротичната си майка и попада под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж.

Коронована е на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина отрано започва да му противоречи. Съвременниците твърдят, че нищо в нея не напомня жена, освен полът. Силна, с мъжки вид, сурова, но и интелигентна, тя има младежка връзка със своя братовчед Карл Густав, бъдещият Карл X, която прекратява около коронацията си. Тогава решава да не се омъжва, а да осигури за него престола и да абдикира. Оксенщиерна (вече само канцлер) и управляващите се противопоставят, но напразно.

По време на кризата от 1650 г., предизвикана от щедрото прахосване на пари от кралицата и от повсеместното продаване на коронни земи, тя убеждава парламента да приеме нейното решение.

Опитен ездач и надарен полиглот, Кристина познава изкуството на своето време, интересува се от музика, философия и наука. Тези интереси я карат да се свърже с йезуитите (1652) и вероятно още тогава тайно да приеме католицизма. Смята се, че е повлияна от разговори с Рьоне Декарт, който през 1650 г. завършва живота си в Стокхолм. В една ултра-протестантска държава като Швеция подобна стъпка няма как да бъде приета и направо се счита за държавна измяна. Това е непосредствена причина за последвалата абдикация. От значение е също бедственото финансово положение на короната и надигащото се народно недоволство. През 1654 г. кралицата предприема конкретни стъпки и на 6 юни предава властта на Карл Х.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

В следващата година тя официално приема католическата вяра. Заселва се в Рим и се включва не само в обществения и културен живот, но и в управлението на папските владения. Като кралица без държава, тя защитава мнозина художници и проекти.

По време на Френско-испанската война, която се води през 50-те години има роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с Мазарини споразумението от Компиен, съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа, подкрепя оперното изкуство и пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.

Умира на 9 април 1689 година в Рим на 62-годишна възраст, Тя е една от малкото жени, погребани във Ватиканското грото.