Мария Елеонора фон Бранденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Елеонора фон Бранденбур, кралица на Швеция
Кралица Мария Елеонора ок. 1630
Густав II Адолф и Мария Елеонора

Мария Елеонора фон Бранденбург (на немски: Maria Eleonora von Brandenburg; * 11 ноември 1599 в Кьонигсберг, Прусия; † 28 март 1655 в Стокхолм) от фамилията Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитба кралица на Швеция (1620–1632).

Тя е втората дъщеря на курфюрст Йохан Зигизмунд фон Бранденбур (1572–1620) и Анна от Прусия (1576–1625), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих от Прусия. По-големият ѝ брат е курфюрст Георг Вилхелм (1595–1640).

Мария Елеонора се запознава през 1618 г. в Берлин и се омъжва на 25 ноември 1620 г. в Стокхолм за крал Густав II Адолф от Швеция (1594–1632). На 28 ноември тя е помазана и коронована за шведска кралица. Бракът е щастлив. Тя го придружава в походите му.[1] Тя обаче не участва в управлението.

Густав Адолф, Лъвът на Севера, е убит през 1632 г. в битката при Лютцен.[2] Нейната шест годишна дъщеря Кристина става през 1632 г. официално кралица на Швеция. Мария Елеонора се оттегля в нейния вдовишки дворец Грипсхолм. Тя няма повече свободи, нейната коресподнеция с роднините и в империята е следена. През 1640 г. тя решава да тайно да напусне Швеция и бяга в Дания, където живее в кралския двор. На 24 декември 1642 г. се взема решение тя да напусне Дания. През лятото 1643 г. тя получава жилище в Инстербург и годишно 40 000 шведски талери. Кралицата-вдовица често е в дворана бранденбургския курфиурст и се оплаква от несигурното плащане на сведските пари. През лятото 1648 г. Мария Елеонора се връща обратно в Стокхолм. Последните си години тя живее в добри отношения с дъщеря си Кристина. Тя умира малко след нейната абдикацията и е погребана в църквата Ридархолмскиркан в Стокхолм.

Саркофагът на Мария Елеонора в църквата Ридархолмскиркан, в Стокхолм

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Елеонора и Густав II Адолф имат децата:

  • дъщеря (*/† 1621)
  • Кристина (1623–1624)
  • син (*/† 1625)
  • Кристина (1626–1689), кралица на Швеция

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl von Weber: Aus vier Jahrhunderten: Mittheilungen aus dem Hauptstaatsarchive zu Dresden. Band 1, B. Tauchnitz, 1861, S. 72 ff.
  • Samuel Buchholtz: Versuch einer Geschichte der Churmarck Brandenburg von der ersten Erscheinung der deutschen Sennonen an bis auf jezige Zeiten. Band 3–4, F. W. Birnstiel, 1767, S. 578.
  • Geschichte Gustav Adolph’s nach der vierten Auflage des schwedischen Originals des Andreas Fryxell. In: Friedrich Bülau (Hrsg.): Historische Hausbibliothek, Band 22. Leipzig 1852, S. 35 ff. (books.google.com).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friedrich Schiller: Schillers sämmtliche Werke: in zwei Bänden, Band 2. A.H. Papne, 1867, S. 994 (books.google.com).
  2. Martina Schattkowsky: Witwenschaft in der frühen Neuzeit. Leipziger Universitätsverlag, 2003, S. 312.