Мария Елеонора фон Бранденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Елеонора фон Бранденбург
Maria Eleonora von Brandenburg
кралица на Швеция
Maria Eleonora of Brandenburg.JPG
Мария Елеонора фон Бранденбур, кралица на Швеция
Родена
Починала
Погребана Швеция
Wappen Hohenzollern.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Йохан Зигизмунд (Бранденбург)[1]
Майка Анна от Прусия (1576 – 1625)[1]
Братя/сестри Катарина фон Бранденбург
Анна София фон Бранденбург
Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург
Георг Вилхелм (Бранденбург)
Съпруг Густав II Адолф (25 ноември 1620 – 6 ноември 1632)[1]
Деца Кристина (Швеция)[1]
Мария Елеонора фон Бранденбург в Общомедия

Мария Елеонора фон Бранденбург (на немски: Maria Eleonora von Brandenburg) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитба кралица на Швеция (1620 – 1632).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 ноември 1599 в Кьонигсберг, Прусия. Тя е втората дъщеря на курфюрст Йохан Зигизмунд фон Бранденбур (1572 – 1620) и Анна от Прусия (1576 – 1625), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих от Прусия. По-големият ѝ брат е курфюрст Георг Вилхелм (1595 – 1640).

Мария Елеонора се запознава през 1618 г. в Берлин и се омъжва на 25 ноември 1620 г. в Стокхолм за крал Густав II Адолф от Швеция (1594 – 1632). На 28 ноември тя е помазана и коронована за шведска кралица. Бракът е щастлив. Тя придружава Густав в походите му,[2] но не участва в управлението.

Густав Адолф, Лъвът на Севера, е убит през 1632 г. в битката при Лютцен.[3] Нейната 6-годишна дъщеря Кристина става през 1632 г. официално кралица на Швеция. Мария Елеонора се оттегля в нейния вдовишки дворец Грипсхолм. Тя няма повече свободи, нейната кореспонденция с роднините и в империята е следена. През 1640 г. решава тайно да напусне Швеция и бяга в Дания, където живее в кралския двор. На 24 декември 1642 г. се взема решение тя да напусне Дания. През лятото 1643 г. получава жилище в Инстербург и годишно 40 000 шведски талери. Кралицата-вдовица често е в дворана бранденбургския курфюрст и се оплаква от несигурното плащане на шведските пари. През лятото 1648 г. Мария Елеонора се връща обратно в Стокхолм.

Последните си години тя живее в добри отношения с дъщеря си Кристина. Умира на 18 март 1655 г., малко след абдикацията на дъщеря си. Погребана е в църквата Ридархолмскиркан в Стокхолм.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Елеонора и Густав II Адолф имат децата:

  • дъщеря (*/† 1621)
  • Кристина (1623 – 1624)
  • син (*/† 1625)
  • Кристина (1626 – 1689), кралица на Швеция

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl von Weber: Aus vier Jahrhunderten: Mittheilungen aus dem Hauptstaatsarchive zu Dresden. Band 1, B. Tauchnitz, 1861, S. 72 ff.
  • Samuel Buchholtz: Versuch einer Geschichte der Churmarck Brandenburg von der ersten Erscheinung der deutschen Sennonen an bis auf jezige Zeiten. Band 3 – 4, F. W. Birnstiel, 1767, S. 578.
  • Geschichte Gustav Adolph’s nach der vierten Auflage des schwedischen Originals des Andreas Fryxell. In: Friedrich Bülau (Hrsg.): Historische Hausbibliothek, Band 22. Leipzig 1852, S. 35 ff. (books.google.com).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Maria Eleonora.
  2. Friedrich Schiller: Schillers sämmtliche Werke: in zwei Bänden, Band 2. A.H. Papne, 1867, S. 994 (books.google.com).
  3. Martina Schattkowsky: Witwenschaft in der frühen Neuzeit. Leipziger Universitätsverlag, 2003, S. 312.