Попфолк: Разлика между версии
Премахнати са обидни нападки срещу слушателите на жанра. Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
Премахната редакция 7925812 на 83.148.88.161 (б.) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]'' |
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]'' |
||
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. |
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Версия от 13:18, 3 юни 2017
- „Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)
Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[1][2][3]
Произход
По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[4][5]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı — свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[6]
Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристали“ от град Ямбол, чиято солистка от 1989-та до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“.
Критика
Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и, че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове и е превърната в атракция за туристите[7], които я приемат за чудесен начин за забавление, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика.
От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на моралните норми[8], заради теми като изневярата и нормалността на корупцията, заради шокиращия външен вид на нейните изпълнители, заради влиянията от Близкия изток и арабския свят, както и заради недвусмислено сексуалните текстове. Чалгата често е сексистка. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ.[9]
Вижте още
Бележки
- ↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
- ↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
- ↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
- ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
- ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
- ↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
- ↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.
- ↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
- ↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.