Попфолк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахнати са обидни нападки срещу слушателите на жанра.
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Премахната редакция 7925812 на 83.148.88.161 (б.)
Ред 1: Ред 1:
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]''
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]''


'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref>


== Произход ==
== Произход ==

Версия от 13:18, 3 юни 2017

„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)

Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[1][2][3]

Произход

По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[4][5]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı — свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[6]

Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристали“ от град Ямбол, чиято солистка от 1989-та до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“.

Критика

Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и, че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове и е превърната в атракция за туристите[7], които я приемат за чудесен начин за забавление, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика.

От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на моралните норми[8], заради теми като изневярата и нормалността на корупцията, заради шокиращия външен вид на нейните изпълнители, заради влиянията от Близкия изток и арабския свят, както и заради недвусмислено сексуалните текстове. Чалгата често е сексистка. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ.[9]

Вижте още

Бележки

  1. „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
  2. Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
  3. Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
  4. Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
  5. Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
  6. Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
  7. Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.
  8. Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
  9. Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.

Външни препратки