Имралъ: Разлика между версии
→История: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
м Добавяне на Категория:Вилает Бурса, ползвайки HotCat |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:Острови в Мраморно море]] |
[[Категория:Острови в Мраморно море]] |
||
[[Категория:Вилает Бурса]] |
Версия от 08:15, 5 юни 2017
Имралъ | |
Имралъ в акваторията на Mраморно море | |
Страна | Турция |
---|---|
Адм. единица | Бурса (вилает) |
Акватория | Мраморно море |
Площ | 9,98 km² |
Най-висока точка | 217 m н.в. |
Часова зона | UTC+2 |
Имралъ в Общомедия |
Имралъ̀ (Шаблон:Lang-tr), неправилно изписвано като Имрали, по-рано Весвикос, Калонимос, Калолимнос (Шаблон:Lang-el) е остров на Турция в югоизточната част на Мраморно море.
География
От южния бряг на морето го отделя пролив с ширина 13 км, от западния край на полуостров Боз - пролив с ширина около 20 км. Разстоянието до до Истанбул е 65 км. Дължината му от север на юг е 8 км, а максималната ширина - около 3 км. Площ - 9,98 км². Най-високата точка над морското равнище е връх Тюрк тепеси (217 м).
История
В древни времена на остров са възникнали няколко гръцки селища, където основен поминък са винарството, риболовът, а по-късно и копринарството. В късновизантийската епоха островът играе ключова роля на морска база за складиране и претоварване, която свързва столицата на империята Константинопол и най-големия византийски град в Мала Азия - Пруса.
През 1308 г. остров Калолимнос (буквално: „добър остров“) е завзет от османски пирати, ръководени от емир Али, от чието име и произхожда турското наименование на острова. Византийският флот повече не може да поддържа връзката на столицата с Пруса. През 1326 г. и самият град Пруса пада в ръцете на мюсюлманите.
До началото на ХХ век на острова има 3 гръцки села. През 1922-1923 г., по време на гръцко-турската война, всички гърци са изселени. Оттогава властите на Турция, наследила острова от Османската империя, започват да го използват за разстрел и/или заточение на политзатворници. На острова държат лидера на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан.