Неделко Попнеделков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| починал-място = [[Скопие]], [[Федеративна народна република Югославия]] |
| починал-място = [[Скопие]], [[Федеративна народна република Югославия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Неделко Попнеделков''' ({{lang-el|Νεδέλκος Παπανεδέλκος}}) е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], по-късно югославски функционер. |
'''Неделко Попнеделков''' ({{lang-el|Νεδέλκος, Δέλιος Παπανεδέλκος}}) е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], по-късно югославски функционер. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 14:28, 28 юни 2017
Неделко Попнеделков | |
общественик | |
Роден |
1882 г.
|
---|---|
Починал | 1960 г.
|
Неделко Попнеделков (Шаблон:Lang-el) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно югославски функционер.
Биография
Роден е през 1882 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След Младотурската революция от юли 1908 година е член на Народната федеративна партия (българска секция) и участва в похода към Цариград.
След 1925 година се присъединява към ВМРО (обединена) и участва в разпространението на вестниците „Македонско дело“ и „Федерасион Балканик“ в Егейска Македония. Неколкократно е затварян от гръцките власти в Акронавплия на Пелопонес.[1] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година на 30 юни заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов, Андрей Чипов и още 23 комунистически затворници от български произход Попнеделков е освободен по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти. Това става след като те декларират пред властите български произход. Съпругата на Попнеделков е германка, а брат му е деец на Солунския български клуб.[2] След освоождаването си се присъединява към ЕАМ, отново е заловен от гръцките власти и затворен в затвора „Павлос Мелас“, но отново е освободен по настояване на Българския клуб.[3] Става войнствен член на Клуба.[4][5]
След Гражданската война в Гърция се установява в Народна Република Македония, където е член на ръководството на Сдружението на македонците от Егейския дял на Македония и работи като технически ръководител в държавно предприятие по строителството. След скъсването между Сталин и Тито е хвърлен в затвора като поддръжник на СССР и ГКП.[6] Умира през 1960 година в Скопие[7].
Бележки
- ↑ ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ Φύλλο: 15/6/1936, Σελίδα: 4
- ↑ Ποιοι πολέμησαν και ποιοι ήταν οι συνεργάτες των κατακτητών, Λεωνίδας Στρίγγος, Ριζοσπάστης Φύλλο: 10/11/1981, Σελίδα: 3 & 7
- ↑ Η Κατοχή εν Μακεδονία Βιβλίο Πρώτο, Αθάν. Ι. Χρυσοχόου έτος 1949, Θεσσαλονίκη. σελ 34-35
- ↑ Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία Βουλγαρική λέσχη Θεσσαλονίκης 1941-1944, σελ 32 Καρδάρας Χρήστος Δ. Εκδόσεις Επικαιρότητα
- ↑ Λεηλασία Φρονημάτων, τόμος Α', Κολλιόπουλος Εκδόσεις Βάνιας. σελ 37
- ↑ Alekseyev Попнеделков Неделко Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, стр. 617.
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.77-78