Перпера: Разлика между версии
→top: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB |
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]]. |
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]]. |
||
== |
== Вижте също == |
||
* [[Старобългарски монети]] |
* [[Старобългарски монети]] |
||
Версия от 07:55, 3 септември 2017
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.[1]
Въведена e от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв., като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.
Вижте също
Бележки
- ↑ Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.